Какво предстои и какво ще се случи с безгранична Европа?
За да потърси отговора на този въпрос искам да се върна малко назад във времето. Защото не можем да изследваме случващото се днес, без да обърнем поглед назад към зараждането на процесите.
От 7 януари 2015 г. минаха пет години. Години на благоденствие и просперитет, години на показност и лицемерие. Ще ме попитате: „Какво се е случило преди пет години?”. Отговорът – имаше терористично нападение на редакцията на френското списание „Шарли Ебдо” в Париж, столицата на Франция. Тогава всички ръководители на страните членки на Европейския съюз се хванаха ръка за ръка и театрално направиха обиколка, с което, според тях разбира се, отправяха посланието: „Не на страха!”. Помня, а надявам се и вие, как целия свят стана “Je suis Charlie!” или в превод на български „Аз съм Шарли!”.
Тогава всички радетели за европейско единение и съвкупление обикаляха студиата на българските телевизии и плачеха ли плачеха…
Какво се промени за пет години в Европейския съюз?
Кое накара днес, когато жителите на стария континент са изправени пред пандемията от коронавирус, от показността, фалшивия и екзалтиран плачлив вид на всеки средностатистически европейски либерален индивид - да няма и помен, да няма и спомен? Нима този съюз е вече минало, нима този съюз е само една фалшива реалност?!
Колкото повече кризата с вируса се задълбочава в Европа, колкото повече хора се разболяват и умират в Италия, Испания, Англия, Германия и т.н., толкова по фактологически и кристално ясно става – Европа умря! Европейската мечта за свобода, равноправие, ЛГТБ общност, трети, пети , десети пол вече я НЯМА!
Меркел е изолирана, след като обрече нацията си със своето бездействие на множество разболели се хора, Джонсън съжалява, че е изчакал толкова време преди да въведе карантина. Италия, ах тази прекрасна Италия - беше пометена като с торнадо със своите над 50 000 болни и над 6 000 мъртви хора за около месец! Испания е на ред, след нея… Спирам, защото е трудно и тежко да говориш за болест = невидим враг, за смърт на толкова много хора.
Можеха ли да бъдат спасени тези невинни жертви в тази биологична война?
Може би да, поне според мен! Могат ли да се спасят бъдещите хиляди жертви на безпощадния COVID-19 в разбита и давеща се в собствената си безидейна глупост Европа. Може би да… Не знам, дано! Дано - казвам го с надежда!
В миг на нужда, Италия потъна в руини сама! В миг на нужда Испания също!
Егоизъм, егоцентризъм и високомерие са в основата на катастрофиралия и разпадащ се Европейски съюз пред очите ни.
Лодката на лодкаря наистина сме заедно. Станахме свидетели на рухването на СИВ, на раждането на Европейския съюз, на присъединяването на страни в него, в това число и на България. Станахме свидетели и на Бркзит – излизането на Великобритания от съюза.
Дали ще станем свидетели на разпадането и на Евросъюза … Предстои да видим!
Станимир Стефанов
