Печат на тази страница

Живеем в епоха на дехуманизация, на агресията. Епоха, в която етиката и толерантността отдавна вече не се спазват. Навсякъде негативизъм, който нагнетява напрежение, създава се недоволство, песимизъм, черногледство.

Живеем в епоха на технологиите. Не оспорвам значимостта им. Да, имаме повече информация, но не умеем да общуваме. Живеем в епоха на обедняване на човешкия дух. И до кога?!

Ежедневието сякаш е влязло в коловози твърде тесни и ограничаващи. Дори не могат да ни бъдат ориентир.

Забравихме за театъра, киното, изложбите, книгите. За традициите си.

Отдалечихме се един от друг. Загубихме ценностите си. Все по-трудно вярваме. И как да вярваме, когато от сутрин до вечер ни заливат с информация за брутална агресия:

„Пациент удрял лекар“; „Двойно убийство в Пловдив“, „Насилие над жена“, „Жена с опасност за живота след жестоко насилие“ и т.н. Много често филмите, които се излъчват са с убийства и насилие. Ужасяващи сцени, наблюдавани от деца и младежи, които влияят крайно негативно върху съзнанието им. Не случайно сме свидетели на насилие сред децата, които искат да приличат на образите от екрана.

И сякаш „Черното” ни поглъща. Всъщност ние се съгласяваме да станем Черното. Да бъдем погълнати от негативизма и безверието на хората. По Байганьовски се съмняваме във всичко.

Живеем във времето на дребните души, лесните печалби, политически и всякакви зависимости. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Смеем се по-малко. Ядосваме се бързо. Обичаме се все по-рядко и мразим все по-често. Забравихме да си помагаме, да се раздаваме повече, от това което търсим в отплата. Безспорно е, че с пари всичко може да се купи. Но може ли да се купи щастие, любов, добрина…

Аз, обаче имам надежда и вяра, че доброто го има и винаги го е имало, стига само да можем го видим, да го открием.

Само преди дни, по време на Коледните и Новогодишни празници си пожелавахме здраве, мир и разбирателство, любов. Значи има надежда.

Защото, както е казал Дж. Гарлин „Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.“

Стела Кехайова

Сподели статията