Ще попитате кой е? Има ли още такива хора? Къде са? Че какво им е доброто?...

Ще ви отговоря: - Има ги, те са между нас навсякъде, но увлечени в злобата си, не ги забелязваме, не им отдаваме нужното уважение и почит, внимание.

Ще ви отговоря – Това е Данчо Аданев, дългогодишен активен тракиец и секретар – масовик на тракийско дружество „Капитан Петко войвода” в Казанлък.

Дребно, слабо, пъргаво момче, на 70 години, приветлив спретнат, винаги „изтупан”, вечно забързан по задачи от семеен и обществен характер. Ще го видите в музея, в библиотеката, в клуб „Петко войвода” и „Тракия”, на сцената като самодеец в тракийската певческа група. Организира екскурзии по родните места в Тракия, записва нови членове или абонира за вестник „Тракия”.

Къде ще го срещнете? Всеки вторник и петък Данчо се среща на „Женския пазар” с тракийци-ветерани от Казанлък, Крън, Копринка, Бузовград и др. Там увлечени в спомена и тъгата по родните огнища в Одринска Тракия се връщат мислено към трагедията на своите предци, към обичаите и духа на тракийци придонесли ги в свободна България.

Истински всеотдаен общественик, баща, съпруг и дядо „наш Данчо” е готов на всеки да помогне в беда, да отдаде време и труд за другите. Пък и златни ръце има – в клуба ще поправи брави, ще смени крушки и бушони, ще подреди знамена и плакати, ще гледа всичко да е подредено с вкус, чисто и приятно. Всичко върше с готовност, без да се оплаква и роптае. Често си пее, с усмивка посреща хората. Ех, да имах неговото добро сърце, златни ръце и богата душа... ще съм доволна от живота...

Но не му завиждам, а се радвам, че „момчето” от село Хухла (Ивайловградско) израсло в бедно селско семейство притежава толкова морални, хуманни и нравствени добродетели – качества на които всеки от нас щеше да е щастлив, ако децата му ги притежават. Ето защо самодейци и тракийци се гордеем с нашия Данчо.

Спомням си... Беше 2 часа след полунощ, съпругът ми е на смъртно легло, държеше ми ръката и не даваше и минута да се отделя от него. Помоли ме да му дам студен чай. Отидох в кухнята. Боже! Ужас! Всичко плуваше във вода, спукана тръба до крана изхвърляше вода до тавана. Какво да правя? Сама съм! Звъня на Данчо, а той само след няколко минути беше у дома с куп инструменти. Отстрани повредата, изгреба водата и изнесе килимите навън. Не разбрах кога си е отишъл. Дори не му благодарих. В най-трудните моменти разчитах на човека с добро сърце - „Нашият Данчо”.

Всички в квартала го обичат. Че той намираше време на Яни от Крън (наш тракиец) инвалид да отиде, да му ошета, да занесе дърва, супичка да му направи, в двора лози и дръвчета да полее.

Драги читателю, повярвай ми има още много добри хора между нас, нека ги открием и да им отдадем нашето внимание и почит.

Добрия човек знае, че ако правиш добро, ще живееш добре!

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co