Мартеницата … този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Символизира вярата и надеждата, че от сега нататък всичко ще е по-добро.

Всяка година на 1 март българите се закичват с мартеница за здраве.

Обичаят е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини,  Македония, Северна Гърция и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания. Като цяло мартеницата е позната на по-голяма част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно – художествена стойност, който с годините придобива все по-голямо значение.

Номинирана от България, Македония, Молдова и Румъния и вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на културното наследство на човечеството.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат своя смисъл: червен – кръв, живот; бял – чистота, щастие. Традицията е на 1 март най-старата жена в семейството да връзва на децата мартеници за здраве.

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си синове и им заръчал да не се разделят, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Когато ханът починал. Хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел и щял да освободи сестра им. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Единият от братята се отправил на север, другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. Не след дълго при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от хунския хан и достигнали  до водите на река Дунав. Но не знаели как да преминат. Само  гълъбът можел да им покаже пътя. Завързали бял конец на крачето на птицата и я пуснали да лети. В този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал се обагрил в червено. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с войската си а хуните побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закачил всеки един от своите войни с късче от свещения конец. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на 1 март всички българи се закичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Кои са всъщност Пижо и Пенда

Според фолклорна легенда Пижо и Пенда били двама влюбени. Пижо бил напет левент с червени бузи, скромен и трудолюбив. Пенда пък била най-хубавата невеста с бяла кожа като мляко и черни коси. Двамата вдигнали сватба за чудо и приказ, а хората толкова им се радвали, че ги увековечили във фигурките на червен момък и бяла мома, свързани помежду си.

Според тракийската митология Пижо и Пенда са всъщност бог Март и богиня Белона – закрилници на тракийските войници. Любовта им била толкова силна, че се разнасяла от уста на уста.

Според легендата, 1 март, освен с настъпването на пролетта се свързвало и с времето, когато мъжете отивали на война. За да ги закрилят боговете Марто и Белона, жените завързвали на войниците сплетени червени и бели конци с мъниста.

Каквито и да са легендите за мартеницата, тя ще си остане огърлица от мъдрост и красота, надежда, радост, добро настроение и любов. Нашите копнежи и вяра в доброто винаги ще вървят ръка за ръка, както са сплетени белия и червен конец на мартеничката. Закичвайки си мартеница ще предизвикаме пробуждане и в собствения си живот – да започнем отново или просто да продължим напред.

Бъдете живи и здрави, бели и червени, весели, засмени! Бъдете щастливи!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

 

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co