В края на юни тази година бе даден старт на едно пътешествие из красотите на нашата Родина, организирано от Оливера Садова от казанлъшкото село Копринка. В пътешествието бяха въвлечени около 50 броя туристи от Казанлък и региона, сред които и част от екипа на вестник "Долина". Пътуването в пиковите жеги не се размина и без произшествия като развален климатик например, но с приближаването ни до Рила планина, прохладата все повече ни обгръщаше, а мисълта ни политаше към местата, които предстоеше да посетим - град Сапарева баня, Ресиловски манастир, водопад "Горица" (Овчаренски), Рилските езера, историческия комплекс "Цари Мали Град", както и двореца "Царска Бистрица".

Екскурзията ни продължи три дни, изпълнени с много смях, закачки и не малко умора.

Отпътувахме в ранната сутрин от Казанлък, в добро настроение, продиктувано от планинските преживявания, които ни предстояха. Първата ни спирка бе в град Сапарева баня, където се намира Гейзер - фонтан, който е най-горещият в Европа, с няколко градуса повече от италианските Софиони и Джуржитела. Температурата на минералната вода, която извира естествено на височина 18м. при неговия извор е цели 103 градуса.

20399360 10213454822023489 737639892 o

 "Гейзерът - фонтан" е изригнал за първи път през 1957 година при сондаж между планината и котловината при хидрологични проучвания на 73м. дълбочина. Извиращата минералната вода лекува заболявания на опорно - двигателния апарат; периферна нервна система; отравяния със соли на тежки метали (олово, манган и други); възпалителни заболявания на женските полови органи (аднексити и стерилитети); заболявания на кожата; горни дихателни пътища; поражения на централната нервна система - рехабилитация след мозъчни инсулти.

В Сапарева баня се отдадохме на заслужена почивка от дългото пътуване и се подготвихме за следващите приключения, които ни предстояха за този ден - посещението на Ресиловски манастир "Покров Богородичен" и водопад "Горица".

При идването ни в манастира се оказа, че в този час той е затворен и успяхме да се насладим само на неговата красива околност и цветни градини.  Манастирът безспорно е красив, но в същото време твърде "съвременен" с облицованите му с мрамор стени и сравнително прясно положена мазилка, която беше в противоречие с убеждението ни, че щом е манастир, то той трябва да излъчва "старост" и да символизира оцеляването си в бурите на живота през годините.

20426985 10213454873984788 2001368595 o

Всъщност Ресиловският манастир "Покров Богородичен" не е чак толкова "възрастен". Манастирът се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1.5 км югоизточно от с. Ресилово. Възстановен в началото на 20 век. Внушителните постройки на манастира се виждат от далеч от пътя между курортното градче Сапарева баня и Дупница. Изграждането на храма "Покров на Пресвета Богородица" започва през 1932г. В периода 1994-1995 г., манастирът е изцяло обновен и разширен. Той е постоянно действаща женска обител, която се състои от църква, жилищни и стопански сгради. Храмовият празник се отбелязва на първи октомври. Малко преди входа на манастира от дясно могат да се видят аязмото на манастира и параклис "Св. Дух". Находките от района на манастира говорят за средище на вярата на това място в различни периоди от време, включително и до днес. Следващата ни спирка бе посещението на село Овчарци и по-специално на водопад "Горица", който се намира в близост до селцето. Всъщност водопад "Горица" е само един от седемте Овчарченски водопади, разположени в северното подножие на Рила планина, над с. Овчарци. Лидер в групата е "Горица". Той е най-ниско разположения водопад в Рила планина на 900 метра надморска височина. Височината на водният му пад е 39 метра.

водопад горица

Обявен е за защитена територия през 1965 г. По третокласен асфалтов път се стига до центъра на с. Овчарци, от където с помощта на указателни табели се преминава през селото и се достига в началото на "екопътека Горица". Преди началото на екопътеката ни посрещнаха две тепавици, задвижвани от водите на река Горица. Продължава се пеша по екопътеката преминаваща през борова гора, в чиято крайна точка се намира водопад "Горица". В ляво от водопада се намира хълма - "Соколов изглед", от който се разкрива прекрасна панорамна гледка към река Горица, с. Овчарци и част от Горно поле и веригата на планината Верила. След посещението на красивия водопад, групата ни се запъти към автобуса, който ни отведе в близост до лифта на Рила, към хижа "Пионерска", където щяхме да прекараме две нощи. Мястото е красиво и подходящо както за възрастни, така и за деца, които има къде да тичат и играят на воля или да създадат нови приятелства. Хижа "Пионерска" е разположена е в местността Голямото селище, Северозападна Рила. До хижата се намира ски-писта, съоръжена с влек. Само на два часа пеш от хижата се намира хижа "Скакавица", от където след още около 2 часа пеш може да се стигне по маркирана пътека до водопад "Скакавица". Малцина от нашата група успяха да видят в първия ден от нашия престой този водопад, който е най-високият  в планина Рила. Водопадът е разположен на река Скакавица в Скакавишката долина в подножието на източния склон на вр. Кабул, Северозападна Рила. Той се намира на 1950м.  надморска височина, а височината, от която пада водата, е 70м. Така приключи първият ден на групата от Казанлък, която се отдаде на заслужена почивка и споделени емоции от преживяното през деня. Следващият ни ден започна още в 5 сутринта. Както обикновено се случва, в планината се спи най-добре. За сравнително кратък сън успяваш да се наспиш добре и без да е до по-късен сутрешен час. Денят стартира с чаша топъл чай или кафе, след което се запътихме към лифта, който се намира на около 10-15 минути пеш от хижата. Лифтът ни стовари в близост до хижа "Рилски езера", от където по сравнително стръмна пътека започнахме да се изкачваме нагоре в посока езерата. Ето и малко по-подробна информация за природния феномен.

по пътя за езерата

Седемте рилски езера са група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. В този ред на мисли, планинари, които ходят често до Рила, препоръчват, ако има възможност, езерата да бъдат посещавани през седмицата, тъй като потокът от туристи е значително по-малък и усещането е по-различно. Някои от планинарите сравниха ходенето на езерата в почивни дни като "манифестация". Седемте рилски езера се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера - Сълзата, Окото и Бъбрека - се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джурман (ляв приток на Струма).

IMG 6388

 Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбочината му е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата "Седемте езера". Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

IMG 6411

 Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани - мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята. Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай. В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ? бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

 Трябва да кажа, че посещението на всичките езера в един ден не винаги е възможно. Зависи каква е вашата издръжливост и опит в планински преходи. Но и не е задължително да се видят всички, важното е колкото на човек му е приятно и колкото може да ходи - толкова. От друга страна усещането да изкачиш връх след връх е неописуемо и не може да се сравни с нищо, а гледките, на които ставаш свидетел ти спират дъха. Меко казано. Растителността, снегът, който на места учудващо не се топи, дори и температурите да не са толкова ниски, върховете, които сякаш подпират небето да не падне… всичко това е само една малка част от това, на което ще станете свидетели приемете ли да осъществите приключението наречено "Седемте рилски езера". Неусетно и вторият ни ден в Рила планина се изниза и бавно нашата група запъпли обратно към хижа "Пионерска", където след душ и почивка беше готова за нови подвизи - а именно: вечер на талантите. За тази цел групата бе предварително подготвена от нейния ръководител и организатор на Екскурзията Оливера Садова, която раздаде на най-ентусиазираните екскурзиантки листове с песни, които да разучават за вечерта на талантите. Тази вечер беше и последната ни прекарана в хижата. На сутринта рано-рано се качихме отново на автобуса и потеглихме към първата спирка - Цари Мали Град.

цари мали град

Цари Мали Град се намира в самоковското село Белчин, известно със своите минерални води. Цари Мали Град представлява исторически комплекс, в който влизат реставрирана крепост от IV-V в. и църква от ХVII в. Посетителите на комплекса могат да придобият представя за бита и поминъка на хората живели по тези места в късната античност, за това как древните са проследявали календарните цикли и съзвездията, за бижутата, които са носели. Посетителите могат да се потопят в атмосферата на ежедневния живот на местното цивилно население от периода. Занаяти, търговски връзки с др. антични центрове на империята.  Влиянието на християнството в духовния живот и отражението му в бита. Християнската символика върху предмети от бита. Могат да се видят и разнообразни оригинални артефакти : животновъдски инвентар- подкови, петали, звънци, нашийници.

 С военни и охранителни функции се свързва целият живот на крепостта. От онова време е запазена богата колекция от върхове на стрели, ножове, бойни топки и др., които също могат да бъдат видени от посетителите, както и възстановка на войн с пълно бойно снаряжение - шлем, щит, меч и копие, както и действащи възстановки на обсадна техника.

 В района има парк, място за езда, както и въжен мост.

20424786 10213455090550202 1247073994 o

Мястото е красиво, сенчесто и с много зеленина. Там си взехме малка почивка и се върнахме отново в автобуса, който ни отведе в курорта Боровец, в чиято близост, на около 1.5 км. е разположен дворецът "Царска Бистрица". Последната ни спирка за екскурзията преди да поемем обратно към Казанлък беше "Царска Бистрица" - бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик на двореца е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ?, цар Борис III; е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.

 20424784 10213455096750357 1680573193 o

През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като "Стария дворец", което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет.

Така при завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска. В парка има множество водни каскади и сенчести обрасли с трева алеи, окичени с маргаритки.

 20400991 10213455100270445 1100276214 n

След 1945 г. дворецът Царска Бистрица е национализиран от новия режим в България. След демократичните промени през 1989 г., "Царска Бистрица" е реституирана от сина на цар Борис III Симеон II по време на мандата му като министър-председател на България. Днес дворецът е отворен за посещения от обикновени граждани. Работното време на Двореца е от четвъртък до неделя между 9 и 17 ч. През 2014 г. Софийският окръжен съд излиза с решение, че дворецът е държавна собственост и Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза трябва да го върнат и да платят обезщетение (ако решението влезе в сила).

20446300 102134551025105

 Прохладната разходка в "Царска Бистрица" беше прекрасен завършек на нашата екскурзия, отвела ни в прекрасни кътчета на България. След кратка почивка в парка, групата ни се отправи обратно към автобуса, който ни отведе в Града на розите, леко стъписани и не можещи да си дадем реална сметка за преживяното. А то - преживяното остана да ни топли до следващата екскурзия, в която приключенията продължават…

*В пътеписа са използвани материали от Уикипедия 

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co