Беше месецът на чудесата…А аз няма да съм Афродита Мераклийска, ако не вярвам в чудеса и не ги сътворявам!

Декември е като любов, не знам все още защо, но поне при мен, той е белязан както с горчиви преживявания, така и с красиви мигове, щастливи и гарнирани с това да ми доказват, че любовта я има и е жива, и е навсякъде!

ЗНАК НА СЪДБАТА

И така …Беше декември, един прекрасен слънчев и леко щиплив ден, само три дни преди Коледа. Ежедневието беше ме разпиляло и не мислех за подаръци, но от известно време събирах и ровех миговете за ЗНАЦИ НА СТДБАТА. И до като вървях из прашните декемврийски улици на малкия градец към поредния делови ангажимент за деня, в главата ми се блъскаха мисли за любовта и причудливите и светлини, който улавям в света ни. Захаросаните ми мисли за любовта бяха разпилени на бях пух от позвъняването на телефона. Мил глас ми съобщи, че имам оставен пакет на рецепцията на хотела. Бях изненадана от обаждането и като че ли не осъзнах какво ми каза дамата отсреща. Побързах да благодаря и да приключа разговора. Смутена закрачих по улицата и не знаех какво да мисля. Пакет, хотел, за мен… какво става тук… Може да е грешка…Абсурд, дамата звъни на моя телефон, моето име изрече…

Денят със странни телефон разговор изтече измежду пръстите ми и не минах през рецепцията на хотела. Нощта зави града в пелената си, а очите ми виждаха поля с маргарити в сред пустошта. Обичам маргарити…малки, обикновени и изпълнени с живот, светлина и любов към света маниста са тези малки цветя.

Женското любопитство не ми даваше мира и не спирах да мисля – това днес истина ли е или просто някаква случайна грешка, която разтърси ежедневието ми.

На следващия ден, сложиш дежурната си усмивка нищо, че в мен не спираше да вали и се озовах пред огромните стъклени врати на хотела, който се отвориха мигом и голямото мраморно фоайе ме глътна. Игриви усмивки на рецепционистките ме посрещнаха и след няколко разменени реплики с тях, пакета вече беше в ръцете ми. Очевидно няма грешка, бил е предназначен за мен.

Нямах търпение да отворя пакета и да видя кой какво е скрил в него, дали е оставил името си и що за чудо е всичко това само ден преди Коледа.

Ръцете ми трепереха, сърцето ми биеше лудо, очите ми жадно обгръщаха пакета и го събличаха.

След 10 минути развързах златната панделка и от пакета се ококориха черни ръкавици – брилянтни, изумително красиви и изтънчени. Сатенената им материя ги караше да блестят като диамант. Но това не беше всичко… В красивия пакет имаше скрита цяла моя вселена, мечта, приказка…

Някой беше побрал в пакета цял мои свят – маргарити, поле с маргарити. Очите ми се обляха със сълзи, видях цял си вътрешен свят събран в един пакет. Бях разтърсена. Очите ми жадно търсеха знака от кого…

Ъгъла на картината беше погълнал наполовина малка картичка със сърце, което беше изпълнено с малка, но криеща дълбок смисъл дума: „Обичам те!“ Отворих картичката, потърсих име…Там пишеше: „Carpe diem, Афродита! Carpe diem…”

Дъхът ми спря. Сърцето ми биеше лудо. Това беше чудо! Чудото наречено МИГ…Миг, който крие своя тайна. Миг, който води до нови открития. Миг, който отваря нови хоризонти и рисува цяла Вселена.

Беше Коледа и аз имах своето декемврийско чудо, което бе събрало в един пакет целия ми вътрешен свят!

От този МИГ натам моя живот не беше същия – той беше обладан от МАГИЯ, МИГ и ЛЮБОВ!

      

CARPE DIEM

Carpe diem е популярен израз на латински. Той е известен от поема на Хораций. В превод означава „грабни момента“, „живей днес“. Carpe означава „вдигам, отскубвам, събирам“, но Хораций използва думата като „наслаждавам се, използвам“. Във филма „Обществото на мъртвите поети“ тази фраза играе съществена роля. Също така съществуват много песни с това заглавие. Изразът може да се види като надпис на слънчеви часовници.

ИЗЖИВЕЙ МИГА

От този декемврийски миг не съм спряла да размишлявам над израза-пожелание, което беше изваяно на картичката на пакета побрал цял свят. Моя свят. От тогава всяка нощ заспивам с белите поля на маргаритите, диамантните ръкавици бяха моето безценно съкровище, защото бяха носители и знак на съдбата в една изключителна приказка, наречена ЛЮБОВ ЗАВИНАГИ.

 Бях свикнала с мисълта и ми харесваше да откривам знаците на съдбата, но урока който не бях научила е да грабна момента като че ли?! И не защото съм нямала мигове, а до сега правех една и съща грешка -не им се наслаждавах, а се борех да ги запазя – завинаги. Не си давах сметка, че ако успея с това ще загубя аромата на мига, на чудото. Ако живея в мига непрекъснато, какво ще кара сърцето ми да бие лудо, да се наслаждавам на тишината и на две очи, който крещят „Мигът е наш!”

Днес, ходя по същите улици на малкия градец, продължавам да търся знаците на съдбата, отново гледам влюбено звездите и се радвам на компанията на маргаритите, отново с диамантните ръкавици се киприм пред огледалото и покоряваме светове и все още не съм напълно усвоила “Çarpi diem”, защото в учебника „Живот” няма специален раздел за миговете или наръчник по какво да ги познаеш, как да им се отдадеш или как простичко да ги изживееш.

И днес, когато попитам за мига всичко около мен мълчи и вдига свенливо рамене, само маргаритите от картината шумолят с листенца.

И продължавам да се уча как да живея за мига, да грабна момента. Ловя мигове, падам, ставам и едничкия извод, който мога да направя, че всеки миг е любов. Всеки миг е като балонче родено от целувката на водата и верото и когато го духнеш – то отлита или се пука. Голяма красота е когато балончето танцува във въздуха облято в причудливи светлинки и скрило цял свят на любов в себе си. Ако пък се пукне сапуненото балонче. то умира, но го прави красиво. Е, така и се случва с мига…Когато си в капсулата на мига, настава безвремие и се наслаждаваш на тишината родена ор причудливите светлини на любовта. Когато мига свърше и сапунения балон се спука остава надеждата родена от любовта, че ще има следващ миг и само трябва: Carpi diem… Carpi diem

ИЗВОДЪТ: Carpi diem дава всичко… и вяра, и надежда, и любов… Започваш да вярваш в чудеса и в Принцове. Макар че съществуването и на двете е под съмнение. Но живота е толкова невероятен, колкото самите ние си изберем. И мъдрец е казал, че живота не се мери с броя вдишвания, а с миговете, които спират дъха ни! Затова …Carpi diem… 

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co