Разхождайки се в неделния следобед по заснежените казанлъшки улици и оставяйки снежинките да мокрят косата ми, а вятъра да  я роши, макар че обичам косата ми да е подредена. Аз си мислех за любовта, за това по какво разбираш кога е момента да се ожениш, има ли момент в който човек да се почувства готов за тази крачка. Мислех и над това, по повод предстоящата сватба на близка приятелка, която е на 21 години, коя е най-добрата възраст за женене. Мислих за сложно-красивите отношения межди ТЯ и ТОЙ.

Сама с разпилените си мокри коси и хвърчащи мислите се озовах в казанлъшкия парк „Тюлбето”, където малчугани се забавляваха – правеха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, търкаляха се в прегръдките на пухкавия сняг. Те бяха истински. И емоциите им непринудени. Тогава реших, че може би сложните отговори на простичките ми въпроси, може би ще ги дадат децата. Защото децата никога не лъжат и винаги са истински. За разлика от друг път не исках да коментирам тази тема с приятелките ми на чаша вино или пък на кратък обяд. Обикновено големите отговори се крият малките неща. Извадих диктофона от джоба си и започнах с разговорите с дружелюбните сладурчета.

Започнах с въпроса:      

- Как човек решава за кой да се ожени?

Десет годишната Анита ме погледна с очи изпълнени със светлина и ми каза:

- Ами трябва да си намери някой, който обича същите неща. Например ако обичаш футбол, трябва и тя да обича футбол, и да ти носи чипса и бирата.

Простичък отговор, нали?! Аз я погледнах, усмихнах се и и казах:

-         Имаш право, Анита!

С нея беше и нейната приятелка Кристина, която също беше на десет години. тя смело застана пред моя диктофон и каза:

- Човек не решава сам, а Бог е решил отдавна, обаче това го научаваш като ти висне на врата или в леглото. Ти вече си голяма, нима не го знаеш всичко това?

Аз се усмихнах с най-топлата си усмивка и си мислех, може ли да съм толкова глупава. И в думите на Криси имаше нещо вярно. Можеше ли децата да са по-практични и по-подготвени за живота и неговата логика, ако има такава,от възрастните хора.

Любопитството ми ме отведе при десет годишната Калина, коя току що се беше спуснала по пързалката. Аз я посрещнах след майсторското и спускане с въпроса”   

 - Коя е най добрата възраст за женене?

- 23 години, защото го познаваш вече от 10 години…

 Ахааа ??? – казах си аз. Аз познавам мъж от повече години от 22, но дали го познавам достатъчно или пък той мен е спорно. С мъжът когото обичам сме заедно повече от 3 години и пак не знаех, сега ли е момента? Аз не знаех…! Но Кали беше убедена в това, което ми казваше.

След нея със шейната си долетя, един малък и красив господин носещ името Мартин. Погледна ме любопитно и ме попита директно дали съм журналистка. Аз се усмихнах и поклатих глава. Той ме погледа със синьо-зелените си очи и ме изкомандва да питам каквото имам, че отива да се спуска пак. Аз изстрелях въпроса пак. Марти ме погледна и ми каза: 

-         Няма най-добра възраст за женене. Човек само трябва да е достатъчно глупав, за да иска да се жени.

Разсмях се, благодарих му, но си мислех че шестгодишния красавец сигурно има вече лош опит или наскоро беше прекратил връзка в детската градина. Но може би и той беше прав.

След това реших да запитам децата следното:

         - Какво е общото при твоите родители?

Поли, която е на 8 годинки ми отговори така

-         Мама и тате не искат да имат повече деца.

- Какво правят хората на първата среща? – продължих аз със следващия въпрос.

- Първата среща е за удоволствие, и хората трябва да я използват, за да се опознаят по-добре. Дори момчетата може да кажат нещо интересно, ако издържиш да ги слушаш достатъчно дълго. – сподели осем годишната Лени пред моя диктофон.

 Хъм, усмихнах се аз и се зачудих от кой ли го е чула това, дали от Мама?!

В отговора на този въпрос се включи и мъдрият Валентин, който беше на 13 години и ме остави без коментар, след отговора си, който гласеше:

- При първата среща си говорят интересни лъжи, заради които си правят втора среща.

Повече отговори на този въпрос спрях да търся и отидох на снежната поляна до каменната Мечка, където играеше единайсет годишната Миши. Попитах я: 

- Какво ще направиш, ако се изложиш на първата среща?

- Ще се прибера в къщи, и ще се направя на умрял. После ще се обадя на вестниците да ми отпечатат некролог.

И за пореден път нямах коментар, защото си помислих макар и на тези години и аз бих го направила това.

Видях седем годишното съкровище Плами, която беше страхотна блондинка. Плами имаше дълги, къдрави коси, които се е вееха изпод шапката й. Усмихната я попита:

-         Кога могат хората да се целуват? – въпросът ми се изплъзна из между устните, защото в този момент си мислех за мъжа когото обичам и ми се искаше да го целуна насред снежната поляна.

- Когато мъжете са достатъчно богати.

Останах пак без коментар и продължих по пътя надолу, за да стигна до Тракийската гробница и да я разгледам за пореден път и след това да седна на кафето до стълбичките и да си стопля душата с топъл чай с мед. На входа на кафето срещнах усмихната малка госпожица с бяло палто. Наведох се, поздравих я. Тя се казваше Мери и беше на 9 години. Попитах я директно: 

         - Сам или женен е по добре?

Мери се замисли за момент и ми отговори:

-         За момичетата е по-добре да са сами, обаче на момчетата им трябва някой да им чисти.

Върховна е, си помислих аз и отправих следващия си въпрос:

         - Каква е рецептата за щастлив семеен живот?

- Мъжът винаги трябва да казва на жена си, че е много красива, дори тя да изглежда като камион или слон, все едно.

Вече седях на масата до прозореца, гледайки как снега покрива земята и отпивах чая си. Усмихнах се, поклатих глава и бях спокойна, че всички отговори на най-сложните въпроси се крият в малките неща. Обичам света на децата. Не знам, защото може би аз самата пазех в мен живо още онова малко 10 годишно момиченце или защото детския свят е чист, искрен и непринуден!

Афродита Мераклийска

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co