Коледа е пред вратата. Нова година също. Днес е последният ни брой за 2015 година, която изпращаме с много тъга и с поглед обърнат към светлото бъдеще на 2016 година. И вярваме, че за да имаме успешна нова година, изпълнена с хубави моменти, здраве и щастие, трябва да изпратим отиващата си 2015 година подобаващо. Тази година коледните светлини на Казанлък са повече от миналата година. Имаме си дори ледена пързалка, която се радва на голям интерес от деца и възрастни, а настроението е приповдигнато и весело. Така и трябва да бъде, защото сме на прага на най-светлия празник - Коледа.

Дори и в живота и в сърцата ни не винаги е светло, трябва да помним и знаем, че светлината на вън идва от светлината вътре в нас. А къде е Коледа? Коледа е в самите нас. Коледа е в оголените клони на дърветата разтворили шепи за идващия сняг. Коледа е в детските очи, в топлата камина, в украсената от децата елха. Коледа е в несъвършените гирлянди изработени от цялото семейство, тя е в премръзналите ръце, в премрежените от студ очи. Коледа е в топлия чай с аромат на мед и канела, в сладкото от дюли и баницата, която се пече. Коледа е в късметите, които ще напишем, Коледа е в едва мъждукащото пламъче на настроението и надеждата, което не угасва напълно. Дори и да не го виждаме, дори и да не го усещаме. То си е там - вътре в нас.

 

Всички сме въодушевени, защото сега е време за Коледни чудеса! Замисляли ли сте се защо точно на Коледа се случват чудеса?

 

Всъщност какво се случва на Коледа:

* Другото име на празника Коледа е Рождество Христово. Без да дълбаем в религиозни догми, символиката е раждане на Вярата и споменът за божествената природа на човека. А божествената природа е на творец. Човек сам си е творец, но затова трябва вяра. Самият образ на Исус Христос е посланик на думи като: "Ще ти се въздаде според вярата ти"; "Всичко е възможно за онзи, който вярва". Затова е много важно да вярваме в правилните неща, защото не се случва това, което искаме, а това, в което вярваме. Вярата е "вътрешното знание", субективно отношение за нещо, че съществува, което не се нуждае от доказателства. Тези външни доказателства, или поне липсата на обективни такива, много пъти подкопават нашата вяра. Но не и на Коледа. Сама по себе си Коледа носи мистерията на силата за чудеса, тук ние се опираме и затова вярваме много по-лесно.

снимка 3

* През Коледните празници усещаме Изобилие. Изобилие от вкусна храна, изобилие от празнични украси и светлини, всички получаваме подаръци, срещаме се с повече приятели и роднини, заредени сме с много хубаво настроение и се наслаждаваме на повече развлекателни програми. Като че ли има от всичко хубаво и за всеки от нас. Преживяването на изобилие ни помага да засилим вътрешната си увереност, че то е част от живота ни и ние можем да привлечем още от него. Много често, това е време, когато допускаме потока от възможности за по-хармоничен живот. Не случайно в края на годината виждаме начини как да се откажем от вредни навици или да започнем нещо, което сме отлагали.

* Около празниците нашето позитивно настроение се повдига. Колкото по-положително е настроен човек, толкова по-голяма е вероятността да му се случат хубави неща. Върху нашата енергия въздейства всичко, което възприемаме или си представяме. Всяка мисъл, чувство, желание вибрират с различни честоти и определят нашето индивидуално цяло. И тъй като подобните неща се привличат, то ние ще привлечем хора и събития с подобна вибрация. Общото празнично настроение ни влияе да изместим фокуса от проблемите си върху по-приятни теми. Когато мислим за хубави неща, чувстваме положително настроение, вярваме в себе си, ние се отваряме за позитивно вибриращи събития и хора.

Коледната магия се задвижва в проявлението на някои вселенски закони: за Вярата; за Изобилието и този за Вибрацията. Когато се постараем да ги разберем и усвоим, разбираме колко много чудеса можем да творим и сме спокойни, че се реализират тези, които са ни необходими сега.

 

Как празнуваме Нова година в България?

Нова година се празнува от всички народи по света с надеждата за щастлив живот, за здраве и успех, за сбъдване на всички желания и мечти. В Българската традиция това е втората кадена вечер след Бъдни вечер.

Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Прави се още "кавърма" - хубаво задушени парченца свинско месо, към които се прибавя праз лук и др. Прави се обреден хляб и баница със сребърна пара и дрянови пъпки. Баклавата също е неотменим специалитет. Някъде я заместват с баница с ябълки и орехи, а в по-ново време - с торта.

След каденето на трапезата, на която трябва да има в изобилие сурови плодове: ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и пр., фъстъци, орехи, бадеми, стопанинът завърта тавата с баницата. Всеки взима парчето, което се пада пред него. Важно е на празника да има различни гозби, вино и ракия, сокове и подсладени напитки. Разменят се новогодишни подаръци. Всеки се стреми да подари нещо на близките си.

За първия ден на Нова година е характерен обичая сурвакане. Сурвакарите, деца със сурвакница (дрянова клонка, украсена с пуканки, с червени конци, с парички или малки звънчета) казват новогодишна благословия:

"Сурва, сурва година весела година! Зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна. Живо-здраво догодина, догодина, до Амина!"

снимка 2

Към тази благословия има и други, като една от най-популярните е "Пълна къща с дечица, пълни обори със стока, пълна кесия с пари".

В Югозападна България на Нова година по-възрастни мъже - ергени или наскоро оженени - се маскират най-често с животински маски и ликове. На някои места в страната момите "напяват на пръстен". Те гадаят за бъдещите си съпрузи и пеят обредни песни:

Коя е мома доброчеста,

ой Ладо, Ладо, момиче младо,

пресегни ръка, извади пръстен.

На стол седи, перо държи (учител).

Сребърно рало, златна копраля (богат).

Аршин стреля на постеля (шивач) и т. н.

С такива образни наричания се изреждат всички познати занаяти. Около мястото, където се напяват пръстените, се събират много хора, млади и стари, и се танцуват народни хора. След обяд се ходи на гости на именниците.

На 1 януари празнуват имен ден Васил, Василка, Веселин, Веселина, Веска, Веселка.

Използвани източници: hera.bg; kak-da.bg

Страницата подготви Светла Димова

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co