На 19 януари 2020 година се навършват 131 години от създаването на 23 пехотен Шипченски полк.

С указ №11 от 19 януари 1889 г. на княз Фердинанд се сформира  23-ти  пехотен  Шипченски полк. Офицерите, подофицерите и войниците от полка, като достойни наследници на храбрите български опълченци, защитници на връх Шипка, заемат достойно място в пантеона  на безсмъртните българи.

 По повод 131 годишнината от сформирането на „Лудия полк” о.з. подполковник Димчо Димов разказва за това как казанлъчани увековечават паметта на загиналите за национална независимост български опълченци от 9-та и 10-та дружини, като издигат Паметник в казармения район на 23-ти пехотен Шипченски полк.  

о.з. подполковник Димчо Димов е бивш зам. началник и ВРИД началник на ЦВА (днес ДВИА) от 1990 - 2000 г.

Ето какво разказа той за читателите на вестник „Долина” и kazanlak.co:

 

 ПАМЕТНИК НА 9 И 10 ОПЪЛЧЕНСКИ ДРУЖИНИ

В началото на XX в. казанлъчани увековечават паметта на загиналите за национална независимост български опълчени от 9-та и 10-та дружини в Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. и на загинали войници в Сръбско-българската война от 1885 г. Действаща от 15 юли 1878 г. 23-та казанлъшка дружина на квартира постоянно в Казанлък за Сръбско-българската война заедно с Татар - Пазарджишката, Айтоската и Харманлийската дружини е включена в сформирания Шипченски полк. Във войната от 1885 г. казанлъшката дружина дава скъпи жертви: 8 убити и 112 ранени войници, в това число и командирът на Първа рота подпоручик Михаил Руев (тежко ранен) – роден 1862 г. в Казанлък.

          За героите от войните се изгражда паметник. Паметникът в казарменият район на 23-ти пехотен Шипченски полк (23ти ПШП) е издигнат с доброволният труд на войниците от полка. Планът и конструкцията са изработени от инж. Манафов (вероятно е инж. Иван Манафов от гр. Габрово, роден 1862 г., почина 1937 г.) и офицерът „архитект“ Иван Петров.

          Паметникът е с квадратура 18 кв.м. и височина 7,85 м. Изграден е от материали: гранит, мрамор и чугун на стойност 6 479, 10 лв. Паметникът се строи от гранитен постамент, чугунени гюлета, гранитни колони, мраморни плочи и оръдия. От четирите страни на паметника поставените мраморни плочи са с текстове за героите от войните. Паметникът е открит 20 септември 1902 г. от военния министър ген. Стефан Георгиев Паприков (дали е присъствал и цар Фердинанд) Тържествено се осветява от старозагорския митрополит Методи Кусев в присъствието на офицери, подофицери, войници, опълченци, ученици и граждани на Казанлък.

          След 1947 г. когато 23-ти ПШП е разформирован в казарменият район се настаняват подразделения на Първа танкова дивизия, а от 1955 г. реформира в Пета танкова бригада – паметникът се е съхранявал и поддържал. По време на Демокрацията при реформирането на танковата бригада в Пета Шипченска механизира бригада, в края на 90-те години казармения район вече не съществува. Паметникът остава на поляна в местността „Абаята“ без осигурена защита. През 2016 г. по разпореждане на Министерството на отбраната е преместен в казармения район (известен като Първи казармен район) на Пета Шипченска бригада тогава. Днес възстановеният паметник от нанесените му щети е близо до контролно-пропускателният пункт на военните формирования в Казанлък от 61 механизира бригада Карлово, наследили района на ликвидираната Пета Шипченска бригада. Всеки гражданин по установения ред може през контролният пункт да посети Войнишкия паметник.

          Под ръководството на Военното Министерство, чрез инженерната инспекция и областните инженерни отделения, за периода от 1887 – 1912 г. в страната се построяват много военно-клубни здания, военни паметници и къщи-музеи. Ето защо освен паметника в казармения двор на 23 ПШП в Казанлък са построени две здания за офицерското събрание на полка. Първото здание на един етаж служи за военен клуб, с квадратура 300,83 кв.м. и на стойност 10 000 лв. е открито през 1900 г. Второто здание на един етаж се дава за щат на полка, с квадратура 172,80 кв. и на стойност 12 000 лв. е открито през 1901 г. (виж приложение: „Рапорт на Началника на Осма Тунджанска дивизионна област от 30 юли 1912 г.)

          Ще изтъкна и следния факт: Първият полкови военен музей в България е създаден в гр. Казанлък през 1903 г. Музеят си поставя за цел да съхрани историята на 23 ПШП чрез събиране на документи, оръжия, вещи, картини – за опълченските дружини в Руско-турската война 1877-1878 г.; за Сръбско-българската война от 1885 г. и в бъдеще. През 1921 г., когато полкът съгласно Ньойският договор е разформирован, фондът му е предаден в градския Исторически музей „Искра“ създаден през 1901 г.

          Още един факт: По нареждане от 9 септември 1902 г. на Военния министър до командира на Първа пионерна дружина се: „…предписва, да се реставрират Стоманената, кръглата и Централна батареи и батареите с №2 и № 4 на връх Св.“Никола“ (справка: ДВИА, ф.1, оп.5, а.е.320, л.403)

          Да се запознаем и със Заповед №314 от 10 ноември 1902 г. на командира на 23 ПШП подполковник Георги Митов. Съдържание на заповедта: „Обявява се благодарност на офицер“ (справка: ДВИА, ф.346. оп.1, а.е.16, л.830,831,832)

          „Майорът от повереният ми полк Петров Иван, бе назначен временно завеждащ домакинската част в полка през март 1900 г. … Към горната дата домакинската част се намираше в пълен безпорядък. Майор тогава капитан Петров с огромно трудолюбие се зае с уредбата на домакинската част… С особено старание се трудеше да извърши всички дадени му от мен поръчения… и указания. Ежедневно той оставаше да работи до час и половина – два часа след пладне (разбирай след работно време) Сутрин се явяваше в щаба на полка най-рано от всички… Майор Петров през всичкото време не само завеждаше домакинската част на полка, но и в много други случаи… е бил истински мой помощник. Неговите трудове наложени за благоустройството … са известни на всички чинове в полка. По време на моето отсъствие през 1901 г. в продължение на три месеца, благодарение на неговото трудолюбие се изгради офицерското събрание (сградата) и градината пред него.

          Похвалната инициатива за построяване паметника на 9-та и 10-та Опълченски дружини, предложена от мен на господа офицерите… е излязла от майор Петров. Той не даде само инициативата, а като председател на комитета по построяването му може да се каже единствен, който положи особено грижи и труд, както за издирване на източници, от които да се добият средства за построяването на паметника, така и по самото построяване. Така например приходи придобити от продажба на билети на представлението на сума от 114, 50 лв.; приходи от удържаните процентни удръжки на сума 103, 25 лв.; от лотарийни билети 10 лв. и други.

          Само при такава енергия, труд и съобразителност, подпомогнат от всички офицери от полка финансово и физически, можа в разстояние на десет месеца (от деня когато се взе решение за издигане на паметника, до окончателното му завършване, освещаване и откриване) да се издигне един паметник, който учуди всички както по изяществото си, така и по нищожните средства, с които е направен.

          До тук, аз изложих от дейността на майор Петров през време на службата в полка… и го поставям за пример, като призовавам много други да бъдат негови подражатели в интерес на службата. Майор Петров сега сдаде длъжността домакинството и поема командването на Първа дружина.

          За службата му за завеждащ домакинството, след изложеното по-горе аз считам… на майор Петров от мое име, да му изразя най-голяма благодарност… моята сърдечна благодарност“

                                                           Командир на полка

                                                           Подполковник (подпис)

Кратка биография на офицера Иван Петров

 

Иван Петров Петров е роден на 19 юли 1863 г. в Котел. Женен с три деца. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. в дома на баща му е отсядал руския император Александър II. През 1884 г. Петров завършва Военното училище в София – пети випуск, със защита на дипломната си работа на тема: „Едновременната фортификация“.

          Произведен в първо офицерско звание – подпоручик на 30.08.1884 г. Следващи военни звания: поручик – 30.08.1886г.;

                       капитан – 01.01.1889г.;

                       майор – 01.01.1901г.;

                       подполковник – 01.01.1905г.;

                       полковник – през 1910г.;

          Започва службата като взводен командир 7-ми Пехотен Преславски полк – Шумен. След това на длъжност пак командир на взвод служи в 12-ти Пехотен Балкански полк – Стара Загора. В 23-ти пехотен Шипченски полк – Казанлък, капитан Петров е командир на рота от 1892 г. Временно изпълняващ длъжността завеждащ домакинската част на полка от март 1900 до ноември 1902 г. След това, вече със звание майор е командир на Първа дружина в полка.

          След 1905 г. със звание подполковник продължава службата си в 2 Пехотен Искърски полк – Ловеч. След това продължава службата, вероятно като началник щаб на 5ти Пехотен полк – Русе. Балканската война 1912-1913 г. го заварва като командир на 5ти Пехотен Дунавски полк. На тази длъжност е назначен от 8 март 1912 г. Участва в сраженията при Люлебургас и Бунар Хисар. Загива геройски на 12 октомври 1912 г. предвождайки 3-та и 4-та дружини от своя полк в атака по левия фланг на турските войски разположени на източни бряг на р. Соуджак дере. Погребан е в двора на българската църква в Бунар Хисар – град в източна Тракия, околийски център във вилает Лозенград – Турция.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co