В  последният ден на месец октомври дъждът и ниските температури припомнят за есенните капризи на времето. Въпреки сивотата на деня в пространството се усеща предпразнично оживление. Във всяко казанлъшко учебно заведение кипи просветителска дейност. Школските инициативи и мероприятия посветени на Деня на будителите – 1 ноември отдават заслужена почит към просветителите, книжовниците, борците за национално освобождение създали и съхранили духовните ценности на нацията.

Фоайето на ОУ „Св. Паисий  Хилендарски“ в Града на розите и тракийските владетели се оказва тясно за учениците, учителите и гостите, които отбелязват  по достойнство патронния си празник. Словото, поднесено от историка Атанас  Мяхов сред портретите на будителите, озарени от светлината на свещите, приповдига духа на присъстващите. Песни, стихове, танци, изпълнени с вещина от малките паисиевци допълват празничната картина и зареждат въздуха с оптимизъм и вяра. С искрена радост и възхищение домакините посрещат очарователната четвъртокласничка Фая Гератлиева, възпитаничка на креативния начален педагог и главен учител на ОУ „Св. Климент Охридски“- гр. Крън - Елена Гитова. Талантливата гостенка, която е една от  ярките светлинки на неуморната Валя Димова, преподавател в ОДК “Св. Иван  Рилски“, впечатлява празнуващите патронния си празник със стихотворение, посветено на учителите, като ги сравнява с родители. Изпълнението въздейства емоционално на присъстващите и ги въздига като молитва. Магнетичната сила на думите, поднесени с безкрайна благодарност получават заслужени аплодисменти, които изразяват чистата детска възхитата пред таланта на очарователната Фая.

                 Празникът завършва с поднасяне на цветя пред паметника на отец  Паисий. Благостта и почитта, с които учениците полагат цветя, показва сила  на духа. Жива е българската идентичност... Начинът, по който подрастващите отдават почит към тези самоотвержени войни, които са водили българския народ към просвета, към свобода, към култура, дава кураж, окриля и извисява...

                 Началото... Далечната 1909 година... В Пловдив за първи път са чествани народните будители..

                 110 години по-късно представителна група педагози начело с Цветолина Симеонова – директор и Николина Георгиева - зам.-директор на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ - училище с 161 годишна история, се отправят  на дълъг път. Предстои да бъде реализирано пътуване с образователна цел. Пътуване в името на българската памет и бъдеще...

                                         * * *

„Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея  вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на  българското възраждане. Той е роден в град Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 г. Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другия Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири. Паисий постъпил за  послушник най-напред в близкия Рилски манастир, където закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със святост от великия български светец Йоан Рилски. Малко по-късно, през 1745 г., вече на 23 годишна възраст, той отишъл при брат си Лаврентий в Хилендар и там приел монашеството. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и да се издигне духовно. Като манастирски пратеник /таксидиот/ той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История  славянобългарска“ , през 1762 г. „за в полза на българския народ, за слава и похвала на Господа Иисуса Христа.“ Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на Св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянската ръка. И самият той със скромни думи на монашеско смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах, което значи прекалявал с поста и от главоболие, което значи, че съкращавал съня си до крайност. След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител умира неизвестно къде, може би мъченически – ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора...“

                                                   * * *

                 Автобусът се движи сред живописната природа, която със щедрост раздава от есенното си великолепие. Целта на пътуването е град Банско. Предстои реализиране на приятелска покана от Евгения Тренчева – директор на  НУ „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Банско, отправена към ръководството на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ - Казанлък за бъдещо сътрудничество и творчески обмен.

                 И двете училища са построени по волята и с даренията на църковните настоятелства на църковните храмове в Казанлък и Банско, които носят едно и също име „Света Троица“.

                 Училището в Банско 90-сет години е символ на просвещението в родния град. То има богата история. Традиции, които ценят, помнят и знаят! Гордее се с настоящето си. Най-голямото богатство са всички ученици, които  получават първокласното си образование и поемат напред с добродетелите, формирани от първия учител. Знаят, че за училището ще има и светло бъдеще, защото и за напред ще се оглася от детска радост и ще бъде дом и за идните поколения на Банско. Мотото на училището е: Учим, творим, успяваме! Цялата дейност и усилия са насочени към добруването на детето. На НУ „Св. Паисий  Хилендарски“ Общината възлага подготовката и изнасянето на градската проява по случай 1 ноември - Ден на българските будители в местното читалище.

Банско впечатлява с невероятната си атмосфера. Осезаемата промяна, европейските измерения, стремежът да бъдем най-добрите в бранша, да работим за клиентите, да ги спечелим завинаги ... е пословична. Посоката е правилна, резултатите са очевидни. Формулата на успеха е в действието и възходът е на лице!

                 Автобусът паркира пред хотела. Уютната обстановка ни прегръща за

добре дошли. Настаняваме се в апартаментите и се подготвяме за една приятна вечер далеч от дома, но сред приятели в пазвата на Пирин планина. Благословия е да си в Банско на 1 ноември!

Да си спомним с любов и благодарност за групата интелектуалци - проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, Адриана Будевска и други, по чиято инициатива, министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски през 1922 г. предлага 1 ноември – Денят на Св. Иван Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ, да бъде определен за Ден на народните будители. На 28 юли 1922 г. Министерството обявява 1 ноември за „народен празник на заслужилите българи“.

Дълбок поклон пред заслужилите българи, възродили народния дух!

Сила и устрем на днешните будители да съхранят и множат българската идентичност в европейската и световна съкровищница!

                 В центъра на Банско паметника на Паисий Хилендарски се издига като щит на българщината. Разтворените страници на история славянобългарска символизират надеждата, че ще пребъдем, вярата, че ще отстоим силата на корените си, любовта, че непреходността е в човешката душа и сърце, мъдростта, че мечтите са божи дар само за смелите. Полагаме цветя и смирено отдаваме почит пред възрожденското дело на отец Паисий... Църквата „Света Троица“ ни приютява в руслото си, докосвайки ни до изконните истини на времето. Благодарение на Божествената искра българското устоява през вековете. Църковните канони утвърждават и предават мъдростта на родовата памет чиста и неопетнена за идните поколения българи. Запалваме свещици богоугодно за живите и за упокой на тези, които  вече не са сред нас...

На църковната камбанария огромно щъркелово гнездо напомня за смисъла на човешкото съществуване - продължаването на рода. Жилав е българския ген, устоял на превратностите на съдбата. Да си пожелаем време и в безвремието на безкрая.

                 Уговорената среща на паисиевите наследници от Банско и Казанлък е в 11 ч. пред входа на училището. В точното време вратата се отвари и усмихнатите домакини честитят празника на будителите. Канят ни в учителската стая и разговорът започна непринудено и по човешки.

По случай 90-годишнината министъра на образованието - Красимир Вълчев помага да се реализира успешно реновирането на училищната сграда и е скъп гост на тържеството. Всяка класна стая е неповторима територия на учениците, с уникална визия. Традиция е децата да се обучават и творят от първия до последния клас в една и съща стая, която обособяват и припознават като дом. Кабинетът по музика е амфитеатрален, има невероятна акустика и се обслужва от специалист. Впечатляват и обособените места за спорт и развлечения. Домакините с нескрита гордост показват новата си придобивка – „Природен кът“, който е реализиран по проект на ПУДООС.

Поставено е началото  на сътрудничество по Паисиевски. Домакините с благодарност приемат поканата да гостуват в Казанлък.

Празнуването на Деня на будителите в люлката на българското Възраждане -Банско продължава като се потапяме стремглаво в атмосферата на празника с огромно удовлетворение...

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co