В бр.51/831/ от 20 декември 2018 г. на в. „Долина“ бяха публикувани три мнения против националната кампания за възстановяване историческата истина относно наименованието на върха, където е построен Паметникът на свободата. За мен не са новост убежденията на техните автори по този въпрос особено като имам предвид с какво те са си „изкарвали хляба“ през част от жизнения си път до преди 30-тина години. Убежденията на хора като тях никой не би могъл да промени, а и не би трябвало към това да се стреми, защото в демократичните общества (за разлика от тоталитарните) всеки човек е в правото си да има собствени и свободно да ги изразява. Поради това, следващите редове ги пиша по-скоро заради някои изопачени факти и затаени истини в тези публикации, както и поради обидни квалификации по отношение поддръжниците на идеята за възстановяване името на връх „Свети Никола“. Длъжен съм да ги напиша,  защото съм един от тези поддръжници, а всички те се ръководят от любовта си към истинската история на Отечеството ни. Поради това и определянето ни в посочените статии, като „група лъжепатриоти“, с нихилистично предложение, посягащи на национален символ, заиграващи се величието на подвига на българските опълченци и руските войни, с недостойно и не в ползу народу искане“ Е ГРУБО МАНИПУЛАТИВНО И ОСКЪРБИТЕЛНО към хилядите българи подписали се в няколко подписки до трима български президенти през последните 12 години. Нашата последователност в отстояване на искането си е определена като „ярост“. А бе, господа автори на трите статии, ако има ярост, тя по-скоро не е в нашето исторически, географски и морално мотивирано искане, а в употребените от Вас изразни средства. Особено такава ярост прозира от съдържанието на най-дългата от тези статии, която дори изглежда смешна, защото се разбира, че нейният автор дори не е прочел предложенията ни, а си служи с най-общи пропагандни клишета на политагитатор от 50-те години на миналия век. Вярно е, че чрез тях може бързо да се обработи мнението на част от читателската аудитория, която също не е чела и няма намерение да чете тези предложения, а разочаровано от предателската политика на много български управници, както и на онези, които им служат, набързо ще заключат по наш адрес: „Ето, тези също са продажници, които искат да ни скарат с нашата освободителка“. А може би ще ни обвинят като господина, че едва ли не искаме да доведем шести американски флот, който да окупира България. Към подобни изводи на непознаващи фактите хора са крайните цели на подобни писания. Поради това искам накратко да обърна внимание на следното:

  1. До излизането през март 2018 г. на „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ от професора по история Петко Петков бе трудно да се изброяват и показват хилядите факти и доказателства за съществуването още от годините на османското иго, та чак до ноември 1951 г. от двете страни на Шипченския проход на върховете „Свети Никола“ и Шипка. Първият е по-високият и там се е намирала предната позиция на българското опълчение и руските войски, а вторият, на около 1 км. северозападно е бил главната позиция с командния пункт на ген. Столетов. В своята книга проф. Петков много добре е обяснил с приложени писмени доказателства, че никой през периода до 1951 г., дори и поробителят не е посегнал да преименува поставеното от народа наименование на по-високия връх. Всеки, който иска да научи истината за двата върха може да я научи като прочете книгата. За съжаление авторите на публикациите от 12.2018 нямат за цел да обяснят на читателите истината и заради това мълчат, заобикалят и премълчават написаното в книгата. Защото, ако го направят, трябва да признаят за съществуването на двата върха, като два самостоятелни географски и исторически обекти описани от стотици автори през последните най-малко 150 години. Да признаят, че още на 13 април 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново възрожденците Стефан Берон и Петко Славейков предлагат да се издигне паметник на връх “Свети Никола“. Да признаят, че винаги, когато до 1951 г. се говори и пише за Шипка се има предвид или Проходът Шипка, като обобщаващо понятие, или  истинския връх Шипка, от където ген. Столетов е ръководил военните действия, върхът, от който е водил кореспонденцията с Главното командване. Да признаят, че пълното заглавие на прочутата ода на Иван Вазов е „Опълченците на Шипка, 11 август 1877 г.“, а на тази дата ожесточените боеве са на връх Шипка, а едва след това се пренасят и другите позиции в Шипченския проход. Ако поетът е имал предвид в стихотворението си  връх „Свети Никола“, той нямаше да мълчи за този факт и нямаше по-късно да напише есето си „На Връх Свети Никола“, в което шест пъти споменава това име, пред което се покланя. А някой, някога, някъде да е чул или прочел  Вазов да е направил дори и най-малък намек да се преименува връх „Свети Никола“ на връх „Шипка“ и да се допусне онази глупост направена с Указа от 30 септември 1977 г. да има два върха „Шипка“? А някой да е чул и прочел такова искане да има от някой от преживелите боевете български опълченци и руски войни? Ами как ще има, като всички те са знаели истината за двата върха и са били религиозни хора. За разлика от онези, които през ноември 1951 г. заслепени единствено от антирелигиозните си съображения преименуват връх „Свети Никола“ на „Столетов връх“, а 21 години по-късно по съображения, че върхът не трябва да носи името на руски царски генерал допускат глупостта да го именуват като втори връх Шипка. 
  2. Всички хора подписали предложенията си до президента Първанов през 2017 и 2011 г. бяха доблестни българи-патриоти, отлично запознати с българската история. Ще спомена само някои от тях: Емил Цанов – историк, учредител и първи директор от 1956 г. до 1972 г. на НПМ “Шипка-Бузлуджа“. Той бе специалистът най-добре запознат с истинската история на боевете през 1877 г. в Шипченския проход, поставил паметни знаци и на двата върха. На журналистически въпрос през 2007 г. относно преименуването на вр. “Свети Никола“ първоначално на „Столетов връх“, а след това на втори връх „Шипка“ той изразява несъгласието си тях и допълва, че в световната историческа литература, включително и във всички военни академии се „говори за битката на връх Свети Никола“; д-р Иван Аяров – научен работник – ветеринарен специалист, но и поет и автор на исторически книги, единственият човек обявен през 2018 г. за съвременен будител на Стара Загора; Теодосий Теодосиев – световноизвестен физик и педагог, почетен жител на Казанлък, обявен за мъж на България през 2015 г.; Лилия Димитрова –педагог, писател, краевед, вписана в почетната книга на Казанлък, племенник на Чудомир, която в дневниците на своите дядо и баща има неоспорими доказателства за утвърдените имена на двата върха в съзнанието на поколения българи; Стойко Стойков – педагог и един от най-добрите русисти в България, автор на исторически книги и статии; Добри Добрев и Емил Пенчев – журналисти и филолози, които отлично познаваха творчеството на Иван Вазов, а като екскурзоводи през различни години в периода 1956 -1985 г. в обектите на НПМ “Шипка -Бузлуджа“ знаеха истината за върховете „Свети Никола“ и „Шипка“; Георги Чорчопов – географ, най-добрият познавач на Стара планина, автор на много планински пътеводители; проф. д-р Иван Танев Иванов – физик и историк, автор на впечатляващи исторически изследвания, председател на неформално историческо дружество; Георги Туртуриков – историк и юрист, автор на книги и статии с исторически изследвания, единственият човек обявен за будител на Стара Загора през 2017 г.; проф. д-р Петър Жеков – генетик, краевед, композитор, автор на химна на Стара

Загора, почетен гражданин на същия град, както и други изявени хора обичащи България.

Трябва да се подчертае, че в следващите предложения, които бяха отправени до президентите Плевнелиев и Радев се включиха хиляди хора от цялата страна с различно социално положение, професии, образование, политическа ориентация. Между тях са не само историци, но и географи, лекари и други медицински специалисти, педагози, архитекти, инженери в различни области, юристи, икономисти, физици, химици, военни, агрономи и ветеринари, филолози, поети, писатели и журналисти, художници и скулптури, артисти и музиканти, известни български спортисти. Включиха се, както редови хора от села и градове, но и професори и доценти, академици, член-кореспонденти и други академични работници, бивши народни представители, вицепрезидент, премиер, вицепремиери,  министри и зам. министри. Кампанията за възстановяване историческото име на връх „Свети Никола“ доби характер на национално движение, въпреки, че зад него не стои никаква политическа или друга организирана сила, а е резултат единствено от индивидуалните усилия на истински патриоти – ентусиасти.

Точно това масово, спонтанно движение уплаши някои хора и те заслепени от своето атеистично възпитание през тоталитарното ни минало  впрегнаха всички сили със смехотворни, повърхностни, несъобразени с истината писания да го оборват.

Без да се впускам в други подробности, на тези хора искам да припомня нещо, което вероятно няма да им присърце: ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА Е НАД ВСИЧКО И ТЯ ЩЕ НАЛОЖИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИСТОРИЧЕСКОТО ИМЕ НА ВЪРХА.

          

14 януари 2019 г.

            

           П.П. Бях вече написал горното, когато прочетох в някои медии, включително и във в.“Долина“, че „Клуб за леви идеи

Георги Кирков - Казанлък“ е отправил апел към делегатите на 49-ия конгрес на БСП националното ръководство на тази партия да се противопоставят на исканията за възстановяване името на връх „Свети Никола“. В този, така наречен „апел“ са изложени „аргументи“, подобни като онези в статиите коментирани от мен по-горе. Няма нищо сериозно, подкрепено с доказателства, а общи приказки предназначени за наивни, непросветени хора. На анонимниците отправили апела мога само да им кажа, че в него сами се опровергават. След като са уверени, че Шипка е национален символ, което нито аз, нито историците от Великотърновския университет, а и никой от подписали искането за връх „Свети Никола“ не оспорва, за какво те се тревожат? Ако действително са загрижени за съдбата на националния символ, трябва да се успокоят, защото искането за връщане името на връх „Свети Никола“ с нищо няма да накърни името „Шипка“. То ще продължи да се използва, както за прохода, така и за истинския връх „Шипка“, за града Шипка, а и като обобщаващо понятие. Но не е за това кахърът на така наречените „кирковци“. Всеки разумен, средно интелигентен човек може да прозре за какво е той. Жалкото е, че точно в Казанлък се намериха хора, които за първи път решиха вместо да си служат със сериозни доводи, да политизират въпроса, като отправят апел за помощ към политическа партия. В тази връзка искам да им обърна внимание, че между подписалите през годините искания за връщане името на връх „Свети Никола“ са и много членове на БСП. Например споменатите по-горе Емил Цанов и Иван Аяров бяха активни членове на БКП, а след това на БСП. Освен това, органът на БСП в. “Дума“ със статия от 19.04.2018 г. даде положителна оценка на „Книга на върховете „Свети Никола“ и Шипка“. Препоръчвам на „кирковците“ също да прочетат задълбочено книгата, защото отдавна мина времето, когато политагитатори можеха с общи приказки да заблуждават или да си мислят, че могат да заблудят народа.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co