Рядък вид вековно дърво – 200-годишен чимшир, растящо в двора на жилищен блок в централната част на Казанлък, е номинирано в две категории от конкурса „Дърво с корен 2019“. Двувековното дърво се намира на в двора на жилищен блок на бул. „23-ти пехотен Шипченски полк“ № 17. Това съобщи за „Долина” Стефан Саранеделчев, който е и един от инициаторите чимшира да участва в конкурса.

Самият Саранеделчев разказва историята на вековното дърво в Казналък: 

Вечнозеленият чимшир в България обикновено се среща като декоративен храст и много рядко като дърво, поради факта, че расте много бавно. Историческото развитие на българските населени места, подложени особено през последните 60–70 години на нови застроявания с унищожаване растителността във възрожденските български дворове, също допринесе за това все по-рядко да виждаме израснали като дърво чимшири. А от 2015 г. насам тези растения в България са нападнати от гъсеницата на американската бяла пеперуда, която ползва листенцата им за храна и те бързо загиват.

Дворът, където расте този чимшир, е бил на рода Саранеделчеви. Негов родоначалник е Неделчо, роден около 1770 г., преселил се в Казанлък от някое от селищата в западния Подбалкан. Той е бил човек, обичащ всичко да му е подредено, заради което започват да го зоват с архаичната днес дума „сара“, т.е. „сара Неделчо“, което значело „подреден Неделчо“. С тази своя подреденост той спечелил доверието на своите съграждани да ги помирява при дребни семейни и съседски спорове.

От рода на Неделчо са произлезли техници и инженери, лютиери и музиканти, юристи и икономисти, учители и медицински работници, военни. Много от тях са родени или живели в къщите, строени в двора с чимшира от началото на 19. до средата на 20. век. Тези факти са описани подробно в краеведската книга „Да съхраним зелените клонки – хроника на рода Саранеделчеви от Казанлък“ на Стефан Саранеделчев. В момента в България живее девето поколение от рода, като авторът на книгата (роден 1947 г.) е седмо поколение. Неговият дядо Стойчо Саранеделчев (1887 – 1965 г.) приживе разказваше, че помни чимшировото дърво още от детството си, което се потвърждаваше и от тримата му по-малки братя – Димитър, Боньо и Иван.

През годините на своето съществуване чимшировото дърво е свидетел как дворът на Саранеделчеви е бил център на предприемчивост и новаторски дух.

 През 1880 г. Георги Саранеделчев построява там ковашка работилница, която съществува 83 години. В нея Георги работи 44 г., а синът му Стойчо – 60 г. Двамата винаги са се стремели да бъдат съвършени в работата си, коректни с клиентите си и техните съграждани им се отблагодаряват с внимание и уважение.

В нея синът му Димитър отваря първата в Казанлък гражданска (цивилна) оръжейница. Създаденият от него прототип на картечница е с показатели над тези, изработени във водещи европейски страни.

През 1896 г. в работилницата е създадена и леярна за цветни метали, в която е отлята първата камбана на казанлъшката черква „Св. Йоан Предтеча“.

През 1918 г. в сграда в същия двор, източно от чимшира, Димитър Саранеделчев (1892 – 1969 г.) започва първото в Казанлък изработване на струнни музикални инструменти.

След допълнително обучение в Германия той се връща в бащиния си двор и заедно с по-малките си братя Петко, Боньо и Иван откриват тук първата в България фабрика за струнни музикални инструменти „Кремона“.

През 1918–1924 г. в сграда в двора се помещава ЕДНО ОТ ПЪРВИТЕ В КАЗАНЛЪК ФОТОСТУДИЯ на един от първите военни български фотографи – Петко Г. Саранеделчев.

В края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. тук е фотостудиото на ПЪРВАТА В КАЗАНЛЪК жена фотограф – Донка Саранеделчева.

През 1962 г. дворът и постройките в него са отчуждени и там е построен жилищен блок. За няколко години е запазена част от родната къща на братята Стойчо, Димитър, Петко, Боньо и Иван Саранеделчеви, благодарение на чието застъпничество чимшировото дърво също е съхранено. Дори и след пълното събаряне на старата къща през 1976 г., живеещите в блока и потомци на Саранеделчевия род се стараят дървото да не бъде похабено от злосторници.

Особено тежки за него са последните четири години, поради постоянното нападение на гъсеници на американската бяла пеперуда. Голямо старание за запазването на дървото полага самия Стефан Саранеделчев, който от чисто сантиментални подбуди всяка година, от април до октомври, полага редовно грижи за него, следвайки съветите на агрономи. Той и живущите в блока осъзнават, че този чимшир не е нито най-старото, нито най-високото или красиво дърво, но то има специално място в живота на казанлъчани, независимо че повечето от техните съграждани не подозират за кроткото му присъствие в северната част на двора на жилищната сграда, на централна казанлъшка улица.

„Това дърво заслужава да стане любимо и на други българи, защото носи спомена за видни наши сънародници и интересни събития, за отминалия романтичен свят на казанлъшките възрожденски дворове, в които чимширът не е бил рядкост като днес. То е символ и на упоритостта в отстояването жизнеността на едно рядко срещано дърво, въпреки превратностите на живота, предизвикани било от човешката намеса, било от природата.”, споделя Саранеделчев.

В близост до чимшира растат три брези на повече от 60 години. Уникалното при тях е, че от 2008 г. насам в клоните им зимуват между осем и седемнадесет ушати сови, които са защитен вид, и незнайно защо са избрали точно това място, почти в центъра на града. Този феномен е обект на интерес както от страна на медии, така и на стотици граждани, любуващи се на необичайното явление вече толкова години.

„За съжаление, съгласно устройствения план на града се предвижда застрояване на междублоковото пространство, където расте чимширът и брезите със совите, поради което има реална опасност те да бъдат унищожени. Надяваме се, че нашата номинация ще допринесе за повишаване известността и значимостта на тези дървета и ще спомогне за тяхното запазване. Благодарим на всички, които ще ни подкрепят!”, заяви още Стефан Саранеделчев.

Ако искате да подкрепите 200-годишния казанлъшкия чимшир можете да го направите като влезте в сайта https://bepf-bg.org Там трябва да кликните на  „ГЛАСУВАЙ ЗА ЛЮБИМО ДЪРВО“. Тогава се повява текст от организаторите на конкурса, който пояснява как трябва да се гласува, снимките и пояснителните текстове за дърветата - финалисти в двете категории. Следвайте инструкцията за гласуване, чрез своя електронен адрес първо за основната категория, а след това за допълнителната категория. От значение за зачитането на Вашето гласуване е да потвърдите своя глас поотделно за всяка от категориите съгласно указанията.

 Мелани Иванова

Снимка: инж. Стефан Папукчиев

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co