На 4 септември от 17:30 часа в ЛХМ „Чудомир” Митрю Янков ще представи на казанлъчани поредната си хартиена рожба книгата  „Демокрация или „Демагогска олиграхия”.

Преди две години професор Митрьо Янков издаде книгата „Българският преход от социализъм към капитализъм“. Сега авторът ни изненада с новия си научен труд. Той е отговор на въпроса, който все по-голяма част от българския народ си задава: „След 10-ти ноември 1989 г. по-добре ли живеем?!”

Авторът прави безпощадна дисекция на съвременното олигархическо общество. Посочва изхода.

Професорът по философия Митрю Янков е роден в с. Ефрем, Хасковско. От 1995 до 1999 г. е професор в Славянския университет, след това чете лекции по философия и политология и основи на управлението в ИССТ. Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Публикувал е над 200 научни труда. Негови статии излизат на страниците на авторитетни чужди академични списания по философия.  Дълги години е член на редколегията на „Философска мисъл“, „Съвременни социални теории“, „Ново време“ и други.

Участва в редица световни конгреси по философия във Виена, Дюселдорф, Москва и други.

Организатор на премиерата е клуб за леви идеи „Георги Кирков”, с любезното домакинство на ЛХМ „Чудомир”.

Ето какво споделя Георги Захариев за книгата на професор по философските науки Митрю Янков:

 

 

ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ДЕМАГОГСКА ОЛИГАРХИЯ

Така е озаглавил новата си книга професор Митрьо Янков доктор на философските науки.

Преди две години професор Митрьо Янков издаде книгата „Българският преход от социализъм към капитализъм“. Сега авторът ни изненада с новия си научен труд. Той е отговор на въпроса, който все по-голяма част от българския народ си задава: „След 10-ти ноември 1989 г. по-добре ли живеем?!”

Авторът прави безпощадна дисекция на съвременното олигархическо общество. Посочва изхода.

Ще се спра на някои от актуалните проблеми на съвременната действителност у нас, които проф. Янков осветлява. Ще се опитам да разшифровам анатомията на капиталистическата система, осветена в този фундаментален научен труд. Фрагментно ще щрихирам реперите, на които се опира авторът. Особено ме впечатлиха няколко основополагащи в книгата проблема.

Първият е за развитието на демокрацията от античните времена до наши дни. Той научно проследява, интерпретира и доказва, надграждането на теорията за демокрацията от нейното появяване в древна Гърция до наши дни. В своите изводи и препоръки се опира на класиците на гръцката философска школа – Платон, Аристотел, Протагор и Сократ. Изтъква приноса им към развитието на демокрацията. Заслужава да се отбележи вниманието, което авторът отдава на развитието на демокрацията в епохата на Просвещението. Специално внимание отделя на един от големите мислители на Просвещението – Жан Жак Русо, който стига до съждението, че истинската демокрация е немислима без пълна свобода и равенство. Като търси социално-икономическите предпоставки за свободата и равенството, Русо стига до радикалната позиция, че пречка за истинската свобода, равенство и народовластие е частната собственост. В този смисъл проф. Янков отбелязва, че „Русо се явява непосредствен предшественик на социалистите в техните усилия да обединят политическата със социалната демокрация.” Въз основа на този анализ проф. Янков посочва и българските грешки по този път. Ще цитирам: „Вече почти 30 години се наблюдава своеобразна надпревара в тоталното коригиране и имитиране на чужди, главно от САЩ и ЕС, образци на поведение – стигащи до бягство от всичко българско и дори до бясна самоасимилация.”

Финансовият и промишлен капитал активно подпомага с всякакви средства, политически, идейни и държавно властови, превръщането на демокрацията в олигархия. Новият труд на проф. Янков по същество е критичен анализ на либералната демокрация, превърнала се в демагогска олигархия и причините за нейната поява. Аргументирано, от научни позиции, е направено критично изследване на либералната демокрация и нейните постсоциалистически версии. Показана е демагогската същност на партийно – политическия плурализъм. Така демокрацията се трансформира в демагогска олигархия, в която са впрегнати всички средства – икономически, финансови и държавна власт против социалната държава, протви демокрацията на мнозинството, против народовластието. В момента в България, под покровителството на управляващата партия ГЕРБ във възход е пещерния антикомунизъм. Характерни негови методи в борбата му срещу социализма и социалистическата демокрация са:  фалшификациите на истините за социализма, пренаписване на историята и открита апологетика на капитализма.

Заслужава да се отбележи разработката и осветляването на принципите на плебисцитната демокрация, като надеждна бариера срещу израждането на демокрацията в демагогска олигархия. Плебисцитната демокрация е предпазен механизъм срещу диктата на елитарното малцинство над мнозинството. Научната заслуга на проф.Янков е, че в своя труд той разработва модела на пряката демокрация при съвременните социално – политически реалности. Подчертано е, че тя не е самоцел на обществото, а  средство за постигане на политически цели.Тя е тази, която отразява истинските интереси не на олигархическия елит, а на болшинството в обществото. В този труд, с пределна яснота е разшифровано мястото на съвременните информационно пропагандни средства, които са под контрола на едрия финансов капитал, богатите прослойки и служат на техни интереси. Служейки си с идеологическа манипулация, участват активно в превръщането на демокрацията в демагогска олигархия. Преди всичко те влияят активно за „подмяна на социално–икономическите и социално-политическите идеи и ценности, които изразяват действителните интереси на гражданското общество... с идеи и ценности, които отразяват само или главно групово егоистични интереси на богатото малцинство.“ Те насаждат в обществото индивидуализъм и егоизъм, сребролюбие и алчност, користолюбие и завист, социална безчувственост и др. Въз основа на тази манипулация, те фабрикуват измислени факти и лъжи.

Освен към характеристиката, която дава за демокрацията у нас проф. Янков се присъединявам и към определението, което и дава проф. Иван Ангелов: „Истинска демокрация у нас няма. Имаме фасадна демокрация, доминирана от авторитарно /еднолично/ управление.“ ( в-к „Ново работническо дело“, 16-30 юни 2019 г., бр.12 )

Вторият проблем е за социалното равенство и социалната справедливост. Тук въпросът за социалното равенство заслужава особено внимание, защото този проблем е стоял пред хората, откакто човекът се е осъзнал като социален субект. Споделям напълно тезата, че без социално равенство  няма социална справедливост. Между социалното равенство и социалната справедливост има близко социално, политическо и психологическо звучене. Те обаче не са тъждествени. Социалната справедливост зависи от социалното равенство. Съгласен съм с автора, че социалното равенство, в неговото социалистическо тълкуване и приложение, се разбира като равна стартова възможност за всеки член на обществото. Това ще рече, че на всеки член на обществото, независимо от имущественото му състояние, се предоставя възможността /според интелекта и физическите му качества /, за пълна реализация в житейския му път. Ще обобщя, социалното равенство е възможност, според личните качества на индивида, за равен старт в житейската му реализация.

Изводът е, че без социално равенство не може да има социална справедливост. За съжаление и при социалистическото изграждане, проблемът за социалното равенство, в много случаи беше тълкуван погрешно. В някои случаи не беше разбиран правилно и деформиран в социална уравновиловка. Това се превърна в компромат за социалното равенство. Надценени бяха моралните стимули за сметка на икономическите.

Третият проблем, който е застъпен в книгата на проф. Янков е отговор на въпроса: „Защо се провали социалистическата система в СССР и другите социалистически страни от Източна Европа, в това число и в България и се допусна реставрация на капитализма?“

Ще направя опит, според посочените в книгата причини, да ги систематизирам и подредя.

  1. Допуснато обуржоазяване при социализма на управленския и номенклатурен елит.Формираха се привилегии, опити да се създаде затворено съсловие, стремеж да се излезе извън рамките на обществения контрол. Част от бившата номенклатура се постара, в рамките на държавния социализъм, да превърне доходите си в частно –капиталистическа собственост при така наречените демократично – пазарни условия. Появиха се номенклатурни олигарси, които станаха гробокопачи на социализма. Допуснаха се отклонения от принципа на разпределение според количеството и качеството на труда. Отслабен беше народния контрол над властимащите. Подмениха се социалистическите с буржоазни ценности в съзнанието на някои групи работници. Ще посоча и някои примери: Двамата представители на най-висшата номенклатура - Михаил Горбачов и Борис Елцин, забраняват собствената си партия. Така най-видните антикомунисти в историята, по същество се оказват именно Михаил Горбачов и Борис Елцин.
  2. II. Безконтролно монополизиране на политическата власт. Сливане на партийните с държавните функции. Опитите за разграничаването им бяха неуспешни.

III. Липса на ротация и изборност в управленския социалистически елит. Поява на авторитарно – олигархически тенденции в управляващите комунистически партии, в това число и в БКП.

И още нещо: Социалдемократизирайки се БСП забрави за Маркс, скъса с марксизма. Социализмът като крайна цел на БСП изчезна от речника на партийния елит. Прав е Георги Пирински, който подчертава, че опитът днешната БСП да се представи като някаква друга, нова партия, едва ли нямаща нищо общо с миналото си, не само, че не работи като фактор, който генерира доверие, но и допълнително засилва съмненията относно нейната искреност.

Ще се присъединя към казаното в книгата на професор Янков, за визията за България, а именно, че в нея липсват значими социални елементи. Във визията са премълчани класите и класовата борба, експлоатацията и обществено –икономическите формации, свързани с нея. Социалните аспекти в нея са подчинени на интересите на бизнеса. Ще добавя още, че във визията има много безсмислени думи и фрази. Набива се усещането за словоблудство, изпълнено с противоречия. Прав е проф. Васил Проданов, който в справедливата си бележка подчертава, че: „В документа има объркване на термините.“

Интерес заслужава позицията на проф. Янков за диктатурата на пролетариата, като диктатура на мнозинството над малцинството – капиталистическия елит. В този смисъл той определя диктатурата на пролетариата като форма на народовластие след пролетарската революция. Тя е неизбежно средство за защита на революцията от буржоазната контрареволюция. В книгата си уместно споделя съветите на Ленин, че революция, която не може да се защитава не е в състояние да победи. Диктатурата на пролетариата е средство за защита на социалистическото равенство в първия и етап. След победата на ВОСР примерите в това отношение са неопровержими. Съветската страна устоя на инициираната от международния капитализъм, гражданска война и иконономическа блокада . СССР победи в най-тежката си Отечествена война против германския фашизъм. Русия от изостанала аграрна страна се превърна във втората супер индустриална и военна държава, с непознат в историята социален пример за цялото човечество. Беше извършена скоростна индустриализация на страната, колективизация на селското стопанство, пълна трудова заетост и най-добрата социална сигурност. Всеобщ достъп до безплатно и качествено образование и здравеопазване, постигане на върхове в науката и духовното развитие на обществото. Ликвидирано бе социално – класовото разслоение в обществото. При тези очевидни придобивки при социализма, днес мнозина от нас си задаваме въпроса – Как стана така, че победи каптипалистическата контрареволюция? Освен вече изброените три основни фактора, ще добавя още един, който според мен има определящо значение. Това е ролята на личността на лидера. СССР устоя пред буреносните облаци на капиталистическото обкръжение и неговата агресия, защото начело на държавата и болшевишката партия стояха Ленин и Сталин, и верните им съратници. За пробива на капиталистическата контрареволюция помогна десния опортюнизъм на Хрушчов и антикомуниста Горбачов. Колко цинично звучат думите на Горбачов, казани в лекцията му пред Университета в Анкара: “Моята цел е унищожаването на комунизма.” Горбачов се превърна в предател на всички народи за всички времена.

Спрях се на тези примери, защото те показват, че в първоначалните етапи на пролетарската революция, народовластието се проявява, като класова диктатура или както Маркс и Ленин точно го определят, като диктатура на пролетариата. Тя е условие за разрушаване на буржоазната държавна машина и построяване на социализма.

Представям този забележителен труд на професор Митрьо Янков, в навечерието на един значим исторически юбилей – 75 годишнината от девето септемврийската социалистическа революция.

Поздравявам професор Митрьо Янков с този научен труд. Той може да бъде настолен учебник за политолози, философи, историци, леви политици и държавници. Пожелавам талантливото му научно перо все така дълбоко да бъде потопено в мастилницата на историята.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co