През 1829 г., след поредната Руско-турска война, цялото някогашно село Чомлеккьой /сега Ботево - на 20 км. югозападно от Ямбол/, след тежък преход, с много жертви и лишения, пресичайки Дунав със салове, се премества в околностите на молдовската Тераклия.

 Потомците им - молдованските тераклийски българи Владимир Мъгла, Александър Румънеско Арабаджи и Олег Косих, съпровождани от Нина Топалова - секретарка на Дружеството на българите живеещи в Молдова преминаха през Казанлък по време на 515 километровия им  възпоминателен поход по стъпките на дедите им.

„Походът започна от село Ботево на 27 юни., преминава през Нова и Стара Загора, Змейово, Ягода, Тулово, Казанлък, Шипка, Габрово, Велико Търново и Русе и ще завърши в Силистра на 6 юли.“, разказа за „Долина“ Владимир Мъгла, „виновникът“ и главен инициатор на възпоменателния поход.

В Казанлък в съботния ден те бяха посрещнати от представители на ясеновското читалище „Алеко Константинов – 1919“, представители на НД „Русофили“ – Казанлък и дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“. Домакините посрещнаха бесарабските българи с „Добре дошли!“ и подаръци – бродирана българска кърпичка и разбира се мускалче с казанлъшка розова вода, които да отнесат в своите домове далече от родината.

Владо, Саша, Олег и Нина починаха набързо, разглеждайки със съдействието на г-н Момчил Маринов Музея на розата.

Владимир Мъгла разказa за спомените на своите близки за годините и преживения ужас, когато е трябвало да напуснат родните български земи. Той сподели, че след похода смятат да организират екскурзии на бесарабските българи до родните земи тук след толкова години.

„Мечтая да се върна в България с моето семейство и да живеем тук. Имам дъщеря, която расте в Кишинев, но когато я попиташ каква е, тя с гордост заявява: „Аз съм българка!“, разказва с особено чувство на гордост Владо.

„България за мен е всичко. България е моята майка!“, категорично и със сълзи в очите отговори Владимир Мъгла на въпроса ми, какво е за теб България. От своя страна Александър Руманеско сподели, че съвсем скоро предвижда да се върне и заживее със съпругата и децата си в България. Съпругата на Саша е българка и двамата предвиждат да продължат живота си на родна българска земя и да се установят в София, но обеща да помисляt дали да не отседнат в слънчев и гостоприемен Казанлък.

Момчета поели по пътя на своите деди разказаха, че по пътя до като се движат пеша и се разминават с минаващите автомобили, които им подсвиркват и помахват за добре дошли, поздравяват ги и питат дали имат нужда от нещо. „Много е мило и сърдечно отношението. Благодарим на всички за гостоприемството и топлото посрещане от всякъде където преминаваме.“, споделят още Владимир Мъгла.

 Преживяването е невероятно, допълни той, нямало село, през което да минат да не ги спрат местните, за да си поговорят, да им предложат вода, плодове… По думите му ако се намерел добър журналист – цяла книга можело да се направи. Почти на всеки час пращал по вайбъра снимки на 13-годишната си дъщеричка Паулина, която добре говорела български и много се гордеела с националната носия, която получила от България наскоро.

Общо седем граждани на Молдова поемат пеша по стъпките на далечните си прадеди, които през далечната 1829 година са тръгнали след войските на руския военачалник Дибич Забалкански, за да търсят ново поселище в опит да се спасят от турското робство и кървавото отмъщение на османлиите.

Походът, който ще продължи 12 дни и е дълъг 515 км. започна от село Ботево, община Стралджа, откъдето преди 190 години са поели над 600 бежанци, за да основат няколко нови селища с български корени в тогавашната част от руската империя. Сред тях е и днешното Троица, Леовски район, което заедно с близките Възнесени и Троян е част от община Възнесени.

В групата водач е 43-годишният учител по биология и география Владимир Мъгла, който е инициатор на идеята. Неговите предци са тръгнали през 1829 година от тогавашното село Чомлеккьой, днешно Ботево, да търсят спасение.

От Казанлък изпратени в северния край на града, в съботния обеден пек, сънародниците ни, мечтаещи да се завърнат да живеят в България, за три часа стигнаха в град Шипка, посрещнати от Кмета Василка Панайотова и читалищните деятелки Деница Василева, Татяна Бърч.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co