Истанбул е един прекрасен пример за останалия свят как гастрономията може да се превърне в основна движеща сила за туризма на един град. А защо не и държава. Със своята хилядолетна история на кулинарен център, в който от векове могат да се намерят всевъзможни подправки, плодове, зеленчуци и съставки, днес Истанбул е един необятен мегаполис, където добрата храна е начин на живот. Старите занаяти стриктно се предават от поколение на поколение, рецептите се пазят в семействата с любов, а уважението към ресторантьорите е високо. Това са само няколко от елементите, които превръщат най-големия град в Европа и Средиземноморието в задължителна спирка за всеки любител на храната.

Погледнат от България, Истанбул вече е много по-близо с отварянето на автомагистрала “Марица”, а сривът на турската лира до рекордно ниски нива направи този иначе скъп град достъпен, а в много отношения дори евтин. Може би много от нас гледат на всичко, свързано с Турция, с лека доза недоверие (по исторически и идеологически причини) и затова ще ви предложим един тридневен гастрономичен тур на града, който, надяваме се, ще ви накара да осъзнаете колко впечатляващ е Истанбул, колко безобразно вкусна е турската кухня и колко много губим, че не се възползваме повече от близостта ни с този мегаполис.

Истанбул е петият по големина град в света след Шанхай, Мумбай, Карачи и Делхи, с население от почти 13 млн. души и е един от най-дългите в света: от запад на изток дължината му е 250 км.
 
Истанбул през вековете е имал над 40 имена, от които 18 са по време на османската империя. Някои от тях са: първото му име е Византион, следват Августа Антония, Секунда Рома, Нова Рома, Константинопол, Цариград и други. Името Истанбул градът официално носи от 28 март 1930 г.
 
По време на Сюлейман Великолепни в града има над 1400 обществени тоалетни, докато в Западна Европа те не били познати дори в дворците на кралете.
 
Агата Кристи пише известния роман „Убийство в Ориент Експрес” в хотел Pera Palace в Истанбул.
 
Първият пътен инцидент в Истанбул става през 1912 г., когато шофьорът на Италианското посолство удря пешеходец и се опитва да избяга.Четирите бронзови коня, украсяващи днес базиликата Сан Марко във Венеция, са се намирали на входа на хиподрума и са откраднати от кръстоносците след завладяването Константинопол през 1204 г.
Капалъ чарши е най-големия покрит базар в света с над 4 000 магазина, 21 входа и 50 улици.
Една от задължителните спирки в Истанбул е покритият пазар Капалъ Чарши. Казват, че тук може да се намери „от пиле мляко“. Дори да не сте привърженици на пазаруването и пазаренето си заслужава да се отбиете тук за да усетите една различна атмосфера, особено типична за пазарите в Турция и арабския свят. Ако сте в Истанбул за пръв път, ви препоръчваме да се постараете да запомните пътя, по който сте влезли в Капалъ Чарши и да не се отдалечавате прекалено от входа, за да не се загубите в лабиринта от павилиони.Джамията Султан Ахмед, по-известна като Синята Джамия, е едната от двете джамии в света, които имат по шест минарета. Според легендата султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън. Архитектът обаче разбрал погрешно думата като „алтъ“, което означава „шест“. Издигнал 6 минарета, вместо общоприетите 4. Недоразумението, според една от версиите, става причина архитектът да загуби главата си. Другата джамия със шест минарета е Сабандъъ Меркез в Адана. Единствената със седем минарета се намира в свещения за мюсюлманите град Мека.Истанбулското метро е едно от най-старите в света, построено през 1875 г. По рано от него са построени само тези в Лондон през 1836 г. и Ню Йорк през 1868 г.Света София  (построена през 537 г.) е най-високата църква в света до завършването на катедралата Свети Павел в Лондон през 1314 г. Всъщност това е една от трите най-големи християнски катедрали в света, съществувала като такава 9 века. След това 5 века е джамия, а от 1935 г. музей:
Може би най-великата творба на византийската архитектура, тя е най-важният храм за християнството в продължение на 900 г. Изградена от двама архитекти Антимий от Тралес и Исидор от Милет по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан, църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Размерите й са повече от внушителни – дължината й достига 120 м., ширината – 72 м, височина на купола е 60 м., а диаметърът 30 м. Преживяла е заметресенията, кръстоносните походи и завладяването на града от Мехмед Фатих, след което е превърната в джамия. Остава джамия до 1935 г., когато първият турски президент и основател на турската република – Ататюрк я превръща в музей. Долното ниво на сградата е предимно празно, но в галерията горе ще откриете прекрасните запазени мозайки.
През 18 век Хазарфен Ахмед Челеби полетял от върха на кулата Галата в Истанбул с помощта на изкуствени криле и така станал първия човек, извършил полет след митичния Икар.
Разположена е на Северният бряг на Златния рог, близо до площад Таксим и е висока 67 м. Това е една от най-забележителните постройки на Истанбул, с елипсовидно тяло и конусовиден връх. Първоначално кулата е построена от дърво, а след това е достроена с камък. В различните години на Османския период, Галата се е използвала за морски фар, затвор, а до 1960 г. е била наблюдателна кула на пожарната. Днес посетителите могат да се насладят на популярен ресторант, нощен клуб и бар.
Пера винаги е бил един от най-интересните райони на града – тук са най-старите хотели, включително строеният като крайна спирка за Ориент Експрес “Pera Palace”, с митичния си бар Mata Hari, и Buyuk Londra. Елегантните им постройки са сред добрите образци в стил рококо, в който е застроен целият хълм над Галата. Едно от големите предимства на тази модерна сега част на града е извисяването й над най-драматичната част от истанбулския пейзаж – мястото, където Златният рог се влива в Босфора. 
 
“Робърт Колидж” в Истанбул (създаден през 1863 година) е най-старото американско училище, което се намира извън САЩ.Най-големия търговски център в Европа е Форум Истанбул. Той заема площ от 495 хил. кв. метра и дава работа на 6 хил. души. Годишно привлича 25 млн. посетители, а таргетираният годишен оборот във Форум Истанбул е 500 млн. евро. Само за  информация: доскоро рекорда за най-голям МОЛ в Европа се държеше от друг известен МОЛ в града – Джевахир.Дворецът Долмабахче или Долмабахче Сарай е бил дом на последния османски султан и на първия президент на Турция. Дворецът се намира в квартал Бешикташ и е разположен по протежението на Босфора. Мястото, където е разположен е бивш залив, който е превърнат в градина през XVIII в. ( от тр. dolma – пълен, bahçe – градина). Дворецът Долмабахче е считан за най-красивия дворец на Истанбул и е построен между 1843 г. и 1856 г. в съчетание от разнообразни художествени и архитектурни стилове – барок, рококо и неокласицизъм са съчетани по невероятен начин с елементи от османската архитектура. Дворецът се състои от три нива на които са разположени 285 стаи и 46 зали и ,както повелява ислямската култура, е разделен на три крила – мъжко, женско и официалното крило за церемонии. Тук се намира и най-големият кристален полилей в света – подарък от английската кралица Виктория.Най-неочаквано романтичната атракция на Истанбул, водохранилището Йеребатан Сарнъджъ, предлага поглед върху сложната система, която някога донасяла питейна вода в Истанбул от Тракия. Построено през VI в., а в последствие забравено в продължение на векове, водохранилището днес е оборудвано със светлини и музика, а рибки плуват в основите на 336 колони, които поддържат тавана. Не пропускайте главата на Медуза в основата на една от тях, доказателство, че византийските строители са считали римските реликви за нещо повече от чакъл за многократна употреба.Джамията Сюлейманийе е най-прочутото творение на османския архитект Мимар Синан. Построена е между 1550 г. и 1557 г. в чест на своя султан Сюлейман І на западния бряг на Златния рог. Архитектурата й е тясно свързана с византийския стил на църквата Света София. Огромният й купол се поддържа от четири квадратни колони и арки. Сюлеймание е считана за най-великолепната джамия не само в Истанбул, но и в цяла Турция.
Едно от най-големите предимства на Истанбул са множеството панорамни ресторанти, които са като запазена марка на града. След следобедната разходка може да се отдадете на аперитиво в Saigon Istanbul – бар-ресторант, който предлага турска и международна кухня, която може да изберете от витрината след консултация с главния готвач. От терасата се разкриват гледки към Златния рог и Босфора, както и към “Света София”, “Синята джамия”, “Галата” и азиатската част.
Може да започнете деня с едно бързо кафе в Ministry of Coffee – просторно двуетажно заведение, разполагащо с огромна библиотека и удобни за сядане дивани. Звездата на квартала обаче не са кафенетата, а местата за закуска или по-конкретно Cesme Bazlama Kahvalti. Това е едно от най-известните заведения в Истанбул, специализирано в традиционна турска закуска, където ще ви накарат да преосмислите значението на брънча. Още преди да влезете, ще усетите аромата на прясно изпечен хляб, а причината – на входа ще ви посрещне жена, която приготвя на място bazlama – традиционен турски плосък хляб, дал името и на самото заведение. Със сядането на масата към него ще ви сервират над 10 вида ястия и разядки. Може да опитате menemen – омлет с домати и чушки, запържени в масло; acuka – сушени на слънце домати със сироп от нар, чушкова паста, орехи, зехтин и прясна мента; каймак с мед; домашен суджук; селекция от сирена, маслини и зехтин; ще получите и бухтички с избор измежду 26 домашни сладка и конфитюри, между които е и тахан с петмез и сусам; сладкото от черници с прясно сирене също не бива да се пропуска. Напитката към закуската, разбира се, е чай, но може да поръчате и сокове от портокал или нар. Турската закуска има за цел да събере семейство и приятели на една маса, поради което традиционно може да продължи с часове.

Дворецът Топкапъ ( Топкапъ Сарай)

През 1468 г. Мехмед ІІ започва строежа на дворец върху живописният хълм Сераглио край сметището на града. Постройката бива разширявана и декорирана от следващите владетели и се превръща в приказния дворец Топкапъ, който може да видите днес. Обширният дворец е бил резиденция на султаните и техните хареми до 1868 г.
Първият вход или Имперската порта води до двора на еничарите известен още като Първия двор, с размери на футболно игрище, който в момента се използва като място за паркиране. Ако продължите направо, ще достигнете „Портата за приветствие“ построена от Сюлейман Великолепни през 1524г.  След като преминете през нея ще се потопите в истинското великолепие на двореца. Вторият двор не отстъпва по размери на първия. Той е засаден с розови храсти и декоративни дървета и изпълен с украсени павилиони, който били използвани за решаване на държавни дела. В дясно ще откриете огромните дворцови кухни, които днес излагат една от най-добрите колекции от китайски порцелан. Направо се намира Заседателната зала на Държавния съвет, някога председателстван от великия везир, а в ляво е една от най- популярните секции на Топкапъ – Харемът – лабиринт от 400 зали, тераси, стаи, крила и апартаменти групирани около султанските покои. Днес само 40 стаи са отворени за посещение. Те илюстрират едновременно богатството и организацията на живота в харема. Султанските покои са впечатляващо украсени със стенописи, цветен мрамор, пищна мебелировка, златно покритие и фина резба. Множеството от фонтани тук са служели не само като декорация – те са затруднявали подслушването на султанските разговори. От Харема ще излезете в по-малкият, Трети двор и неговата главна порта – Портата на блаженството. В Третия двор се намират едни от най-красивите дворцови постройки. Достъпът до двора бил значително ограничен, заради това че тук се пазело султанското съкровище – четири зали, пълни със скъпоценни камъни. Тук се намира и  най-високата сграда в двореца. Това е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет. В този двор могат да се видят богатите костюми от султанския гардероб, а също така и мощите на Пророка Мохамед. В четвъртия двор има малки, елегантни летни къщи, джамии, фонтани и водни басейни.   

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co