Днес светът чества 500 години от смъртта на най-креативния гений в историята на човечеството.

 
   

„Мислех, че се уча как да живея, а всъщност съм се учил как да умра.“

 

На 2 май 1519 г. Леонардо да Винчи умира в имението „Кло Люсе“ в малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от замъка на крал Франсоа I, по чиято покана художникът е пристигнал във Франция три години по-рано.

От „Смъртта на Леонардо“ на френския художник Жан-Огюст-Доминик Енгър до „Шифърът на Леонардо“ вече пет века животът и творчеството на Леонардо да Винчи са обект на възхищение, клюки и конспирации, които вдъхновяват поколения. Той е най-креативният гений в човешката история. Но познаваме ли неговия житейски път?

   

„Онзи, който обича практиката, без да има теоретични знания, е като моряк, който се качва на кораб без рул и компас и който никога не знае къде отива – пише Да Винчи през 1510 г. – Практиката винаги трябва да се основава на разумна теория.“

Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития — това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении в биографията „Леонардо да Винчи“, публикувана на български език от издателство „Софтпрес“.

Уолтър Айзъксън подхожда към разказа за живота на Да Винчи така, както самият Леонардо е подхождал към всеки от многобройните си интереси – поставя въпроси и събира отговорите, наблюдава и анализира фактите в подробности, за да развенчае натрупаните митове и да открие неподозирани връзки.

   

„… Геният на Леонардо е чисто човешки, изграден от собствената му воля и амбиция. Той не идва от дара на висш ум с мисловна мощ каквато ние, смъртните, не можем да си представим, както при Нютон и Айнщайн. Леонардо няма почти никакво образование, едва е можел да чете латински и да дели многоцифрени числа. Неговият гений е лесно разбираем, даже можем да се учим от него…“

В собствената си представа Леонардо е точно толкова човек на науката и техниката, колкото и художник. За него е писано много, но гледната точка на Айзъксън е новаторска и изпраща различно послание от познатите досега. В по-ранните му биографии се усеща осъдителност за това, че безразборното любопитство на Да Винчи към природата и нейните закони, непостоянното му внимание и липсата на концентрация са по-скоро пречка пред гения му; че изобретенията и математиката са ограбили времето, в което е можел да създаде още картини, още шедьоври. Биографията на Айзъксън обаче стои встрани от тази позиция. „Стремежът на Леонардо да преследва всяка примамлива тема, обогатява ума му – пише Айзъксън и допълва: – Леонардо е най-обикновен човек. Неговата наблюдателност не е свръхсила. Напротив – тя е резултат от собствените му усилия. Това е важно, защото означава, че ако поискаме, и ние можем не само да му се възхищаваме, а и да се учим от него, да се вглеждаме в нещата по-задълбочено и с повече любознателност.“

Защото дори 500 години след смъртта му човечеството има какво да научи от Леонардо да Винчи.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co