Животът е низ от бели и черни маниста, от радост и страдание, от любов и болка. В един труден за мен и семейството ми ден, преди повече от две години, живота ме срещна с д-р Белчо Белчев в казанлъшката болница „Д-р Христо Стамболски”. Тук е момента да благодаря на директора на болничното заведение д-р Кети Маналова, на д-р Белчо Белчев, д-р Иван Колев и на целия екипа на хирургията в болницата за изключителния професионализъм и проявена човечност. Още тогава с д-р Белчев си говорихме за проблемите в здравеопазването, за призванието да бъдеш лекар и най-важното да отстоиш на времето и да пазиш човещината в себе си. Бях впечатлена от това, че младия лекар е избрал да остане и работи в Казанлък въпреки предложения и възможности, които са се разкривали пред него.

Това интервю го започнахме с д-р Белчев още тогава… но забързаното ежедневие и на двама ни не ни позволяваше да го завършим и винаги оставаха и още и още въпроси. 

Д-р Белчо Белчев е роден на 21 август 1976 година в град Казанлък. Той е възпитаник на Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков”. През 2004 г. завършва медицина в МУ Плевен. От 2005 г. до 2008 г. работил в ХО  град Севлиево. Специализацията му започва през 2008 година в град Плевен и МУ Стара Загора. От 2013 г. защитава специалност обща хирургия. До момента работи в отделението по хирургия на МБАЛ "Доктор Христо Стамболски".

Д-р Белчев е семеен. Има двама сина.

За да довършим започнатото интервю с Белчев се срещнахме в събота – 19 октомври, когато православната църква почита паметта на Свети Иван Рилски Чудотворец. Небесен пазител на българския народ, основател на Рилския манастир, закрилник на лекарите. На този ден се отбелязва и Денят на българския лекар. Той се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Св. Иван Рилски.

С Белчо Белчев ще си говорим за здравеопазване, за цената на човешкия живот, за мисията да бъдеш лекар и с уговорката, че в нашия разговор няма да има политика, а само човечност…

 - Как избрахте да се посветите на лекарската професия?

- Основно желанието ми да практикувам тази професия бе подтикнато от моите родители, които също бях медицински работници. Баща ми д-р Кольо Белчев и майка ми Тенчи Цонева са прекарали една трета от живота си в това да помагат на хората. Имено това тяхно начинание ме амбицира да завърша медицина. Исках да бъда полезен на хората, както бяха и те самите.

И днес да върна времето назад, отново бих избрал да бъда лекар, да помагам на хората и да продължа мисията на моите родители. Да си лекар – това е мисия!

- Вие сте част от лекарския екип на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски”, защо останахте в Казанлък?

- Интересен въпрос… Много хора, много мои колеги напуснаха страната и родните си места да търсят реализация в чужди държави и градове. Вярно е, че извън пределите на страната ни тази професия е на пиедестал. Лекарите са уважавани и почитани, труда им е оценен. А тука действителността каква е - обиждат те, чести са случаите на побой над колеги, наричат те убиец в бели дрехи. Повярвайте ми, това в много обидно и боли… Но въпреки всичко смятам, че изборът ми да остана в страната и родния си Казанлък е правилен. Обичам Казанлък и смятам, че и тук хората имат нужда да бъдат лекувани. Неописуеми са моментите, когато си помогнал на някого, когато си спасил човешки живот и виждаш радостта на хората в очите им.

Много от младите новозавършили колеги се насочват към частни болници. Разбира се там заплащането е различно, не е както при нас – общинските и държавни болници. Да вярно е, че всеки би искал да работи в по-чиста и уютна среда, с по-високо възнаграждение. Младите лекари в една болница вдъхват надежда, защото ще продължат работа в нея и тя ще продължи да функционира, така както е функционирала и преди.

Аз избрах да остана и работя в Казанлък и пак ще почертая, че смятам избора си за правилен. Казанлъшката болница обслужва населението на пет общини и трябва да продължи да функционира. Така както моите родители са работили тук, за Казанлък, за хората от долината, така и аз ще продължа тяхната кауза. Силно се надявам, че все повече от младите ни колеги ще остават и ще работят по родните си места – в общинските и държавни болници. 

- От какво има нужда казанлъшката болница…

- На 42 години съм и за съжаление в ХО няма по-млад колега, за да може да научи тънкостите в занаята и да продължи народното дело. Привличането и задържането на кадри в здравеопазването е приоритет за всеки, тъй като всеки един от нас се разболява. Пациентите заслужават да имат достъп до високо качествени грижи. Освен това здравните работници трябва да извършват дейност в добре поддържана среда, с адекватна численост на персонала. Както в казанлъшката болница, така и в много страни от Евросъюза има трудности при привличането и задържането на медицински специалисти. Потребностите от здравни грижи нарастват, а кадрите в здравеопазването намалят. Считам, че за по-добрите грижи в нашата болница е необходимо общините, които ние обслужваме да бъдат по-заинтересовани и спрямо възможностите на всяка една от тях да се заделят средства от бюджетите им, с които да бъде дофинасирана нашата дейност.

- Има ли нужда от оздравяване здравната ни система?

- Много сложен е този казус. Лично мое мнение е, че здравната система има нужда от оздравителен план, зад който да застанат хора, които работят в тази сфера и знаят най-малките детайли във функционирането й. Добре би било като за начало да бъде организиран дебат на тази тема. Да седнат на една маса здравния министър, лекарските и пациентските организации. По този начин ще се видят къде са пропуските и недостатъците. След което да бъде разписан конкретен оздравителен план, по който да се върви.

- Една клинична пътека достатъчна ли е, равна ли е на един човешки живот?

- Това за мен е най-големият проблем в здравеопазването и въобще в цялата здравна система. Клиничните пътеки са написани от лица, които като че ли нямат представа от медицина. Административните изискванията към тях стават все повече и повече и вместо да ликуваме пациентите ние се превръщаме в чиновници. Ежедневен е контрола от проверки към документацията от страна на Здравната каса и има случаи, в които за едно изречение отпада и не се признава цялата клинична пътека. А това, че пациента е здрав и в къщи – остава радост за нас лекарите и сестри отдали грижа за един човешки живот.

Абсурдно е една ендоскопска процедура например да е няколкократно по-скъпа от една оперативна интервенция на апендицит.

Категорично, стойността на една клинична пътека не може и никога няма да е равна на един човешки живот.

- Почитател сте на моторите… кое е общото между „железния кон” и това да сте лекар?

- Почитател съм на моторите и имам късмета да управлявам една такава машина. Това е една неугасваща ученическа страст. В ученическите си години дори съм участвал в мотокросове и съм печелил награди. Когато обаче човек мине една определена възраст - карането на мотор придобива друг смисъл. След тежък работен ден е невероятно да яхнеш машината и да се отдадеш на удоволствието да си сам сред природата...

Питате ме, кое е общото между това да си лекар и да караш мотор… Тук искам да вмета, че и ние лекарите сме хора като всички вас – и ние се разболяваме, и ние спортуваме, и ние имаме хоби и интереси. Краткият отговор на този въпрос е адреналина…

- За Вас Хипократовата клетва е…

- Хипократовата клетва е дълг за всеки един човек облякъл бялата престилка. В нея ясно е написано - да помагаш на нуждаещите се, да не злоупотребяваш с положението си. Това за мен е закон, човешки закон, който няма да престъпя.

- Д-р Белчев, какво е за Вас Казанлък?

- Това е градът, в който аз съм се родил и израствал. Градът, в който за пръв път съм произнесъл думата „мама” и сега за пръв път чух думата „тати” от моите синове. Той ще остане неугасващ пламък в сърцето ми. Казанлък за мен е всичко!

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co