Николай Дойнов е роден през 1963 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г. и българска филология в Софийския университет.

Носител е на литературните награди „Димчо Дебелянов“ през 1987 г., „Веселин Ханчев“ през 1988 г., наградата за първа книга на млад автор на в-к „АБВ“ (1990). Превеждан е на много европейски езици и иврит.
От 2011 г. е председател е на Съюза на народните читалища, председател е на Обществения съвет по култура при МК (от 2014 г.), член е на Съвета за интелигентен растеж при Министерския съвет (от 2015 г.). Член-настоятел на редица фондации (Глобални библиотеки) и ENCC сдружения (АИКБ). Член на Обществено-експертния съвет по култура при Столична община от 2016, почетен председател на НАУН. Председател на настоятелството на Стопанска академия „Д. Ценов“ – Свищов, член на Генералната асамблея на на ENCC, носител на златен венец на IGF.
Носител е на почетния знак на президента на Република България (2011), на най-високата награда на Министерство на културата – „Златен век“ (2012), и на втория по старшинство орден в Република България „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен (2015).
Николай Дойнов е автор на книгите: Всичко видимо - 1989 г., Ще съм съществувал никога - 1990 г., Нежна политика - 1993 г., Арфа - 2005 г., Нови стаи - 2013 г., Жената като естетика - 2014 г., Българският пламък - 2015 г., Интервюта - 2017 т. и Небесна механика. Антелион - 2018 г.
Николай Дойнов гостува в Казанлък в рубриката на Румен Денев – Очи в очи с поезията, която се реализира с любезното съдействие на ОБ „Искра“ и Община Казанлък.
С Николай Дойнов ще си говорим за проблемите в читалищата, как се прави култура в безкултурни времена, за българското образование, за небесната механика и разбира се за любовта:

- Кои са проблемите, които днес стоят пред българското читалище?

- Един от проблемите на читалището е неговата самоидентификацията, тъй като всеки в България разбира от читалища, футбол и т.н. Същност читалищата са един много сложен обществен механизъм. То е извикано от историята, за самочувствие на този народ и да му даде цел в духовното развитие. То не възниква на празна маса., на празна територия. Читалището идва в една подготовка, когато хората са имали нужда от поглед към света. И до днес българина много трудно възприема новото. Именно читалището е този проводник, който през всичките тези 160 години се е борило да вкара в обръщение темата за съвременното духовно развитие. И имено Кръстьо Пишурка през 1848 година, когато забива на една табела „Читалище“ слага началото на съвременната библиотека и на съвременната читалня в България. Всичко започва с вестници дошли от Европа по онова време и ако си спомним Захарий Стоянов така научава френски. Ангел Кънчев също – независимо от високото си образование за времето. При всички случаи читалището днес също има подобни задачи, като например да служи като информационен център и в сферата на новите технологии и на съвременната култура. Къде обаче идва проблема?! Проблемът идва във финансовото обезпечаване на тези дейности. Изключително е тежко да признаем, че няма пари за дигитализация на книгите. В нашите библиотеки пазим книги от 14 век. В Сливен имаме книга от 13 век – един от преводите на Аристотел. Имаме невероятни заглавия, но вече е необходимо да ги дигитализираме. Парите реално отиват за една елементарна поддръжка - за хората, които работят в читалищата и за някакви дребни ремонти. Стига ме до там, че в днешно време не можем да закупим нови книги. Подобен проблем има и с ушиването на нови костюми за съставите ни. Един костюм струва между 300 и 800 лева, а един състав е поне 6 на 6 момичета и момчета. И тук се обръщаме към хората. Проблемът е, че и хората са бедни. Държавата дава една не малка сума, но тя не стига защото читалищата са много и нуждите обаче са им много. Тези проблеми трябва да седнат да се изговорят веднага и да се вземат съответните решения. Подкрепата на държавата е сериозна, но сякаш тя бяга от ръководство или въобще бяга от отговорност от темата читалища и всичко пада върху Съюза на народните читалища, а всъщност ние сме една конфискувана организация. През 1968 година ни взимат сгради, автомобили, апартаменти, сухи пари и де факто от най-голямата организация тогава се превръща в най-бедната. Това е защото като си беден не представляваш заплаха. В момента обмисляме как да процедираме с нашите проблеми по-възстановяване на нашето имущество.

- Има Закон за читалищата обмисля ли сте какво точно в него трябва да се промени?

- Закона за читалищата съществува от 28 година, но ние говорим за читалищно законодателство. От месец август миналата година Министъра издаде една заповед за сформиране на комисия, която да събере и да обсъди предложенията. Тази комисия се събра веднъж и всъщност от нея нищо не можем да очакваме. Иначе нашите предложения са ясни. Читалището следва да бъде културен център, този културен център е част от организацията „Читалища“ и към него трябва да има един образователен център. Всъщност читалищната организация като организация на граждани създава тези два основни стълба на съвременното читалище – веднъж е културен център, в които влизат творческите занятия и библиотеката. Другият е образователния център – там влизат школите, уроците по танци, акордеон и т.н. От много години се търкаля една такава тема за категоризацията на читалищата. Брюксел не приема категоризация на едно и също юридическо лице. Обаче само когато се приеме този модел, за който аз настоява и съм го аргументирал и като икономист и като културолог - да имаме тези два стълба, които могат да носят лиценза в себе си. Тази категоризация отговаря на първа, втора и т.н. и тогава вече да се разпределят правилно парите. Това е едно от нещата, които трябва да се случат.

Второто е Закона да не се занимава с дреболии от рода - кой ръководи и т.н. Това доведе до огромни колизии по места между хора, които трябва да са единомишленици. Може да има много по опростен текст, който да гласи, че читалищата  се управляват по Устави съгласувани с тоз закон.

Третото е, че от съюза настояваме да ни бъдат върнати имотите. Искаме с тоз закон да ни бъдат възстановени отнетите от държавата имоти преди години.

- Как се пази българщината и културата в тези безкултурни времена?

- Ако ги няма читалищата няма да има и регионална култура – те са фундамента. Те в себе си съхраняват именно устното и музикалното творчество на този народ. Това е вписано в закона като задължение, но и ние го правим, защото го обичаме. Народната култура е една тема, за която не обичат да говорят в България. На запад има цели научни трудове, философии и докторати на тема народна култура. Народната култура в България не е само в така наречения танц, но и в това което наричаме устно творчество. Има такива фестивали, на които идват едни баби и започват да говорят едни лакърдии от 17 век. На тях не можеш да им хванеш какво говорят, но това трябва веднага да се запише, да се анализира и да се запази. Освен фолклора в нашите основни помещения има и много картини. Например в Дуранкулак има огромни картини на един професор, които бе обявен за Сталински художник. Платната му стоят там и ги вали дъжд, влага има по стените, но те трябва да бъдат съхранени и описани, за да бъде запазена народната памет.

Правим всичко, което можем за да запазим онова, което имаме. Смятам даже, че да се занимаваме с несвойствени дейности. Много ми е интересно, какво означава библиотекарите да търсят читатели. Библиотеките трябва да се правят на палячовци ли, за да търсят читатели. Това е смешно! От своя страна училищата се капсулираха, получиха много пари и решиха сами да ги усвояват и по този начин не допускат децата в читалищата. Това е един много голям проблем. Аз няма да забравя как се получи по една програма „Сполука“. Бяха отпуснати 100 милиона лева и те се похарчиха за зелени училища и т.н. Ако тези 100 милиона бяха ги инвестирали в култура, децата да се научат на култура щеше да е много по-различно и да има резултат.

- Какво е решението на проблемите, които засегнахте?

- Първо трябва да се сложим на масата, след това да помислим кого да поканим, за да ги обсъдим и след това да сторим уговореното и разписаното.

- Смятате ли, че това е поход срещу културата и случаен ли е?

- Случаен е! Всъщност понеже сме бедни никой не се интересува от нас. Народът се интересува да си сложи самолет в хола, но не се интересува да чете. Никой не се интересува от нас – в читалищата пари няма и няма какво да се открадне. Ние се занимаваме с това, което 160 години правим – занимаваме се с книги, музика и т.н.

- Тогава това води до извода, че е болно обществото ни…- Обществото е болно. То не чете, не чете книги. Във Великобритания има една много интересна измишльотина - Клуб на читателите. След като излезе една нова книга, един определен кръг я прочита и се събират да я дискутират на чаша чай и всеки си говори за героя и т.н. Нима такова нещо не може да бъде направено и тук. Липсва коректността, вниманието към другия в нашето общество. Липсва погледа към доброто. В крайна сметка имаме едно освирепяло общество, което в себе си носи изначално една простотия.

- Смятам, че това с изначалната простотия не е точно така. България е имала своето Възраждане. И в тази връзка, според вас ще преживее ли България ново възраждане?

- Не! Няма да доживеем никакво възраждане. Господин Долър и Госпожа Евро изместиха ценността система на българина. Всичко се върти около парите, около това да имаш. Всъщност, за това ли беше революцията – за едни апартаменти. Това е смешно! Да си спомним думите на Никола Фурнаджиев: „И в нощната злокобна тишина

строят си къщи всичките поети..“ Значи става все по-неприятно да нямаш духовен стълб. Разговарял съм с Патриарха и с Президента и други личности … говорим, че нещо трябва да се направи, но като че ли вече няма кой да го направи. Отново идват избори и ние, като че ли все избори правим. За разнообразие защо тогава не построим един завод, едно издателство, да върнем Библиотека за ученика и тази библиотека да се чете. Самите ученици гледат телефоните и се занимават с безобразни отвратителни неща…от там тръгва всичко…от образованието, което има крещяща нужда от адекватна и бърза промяна.

- Сега ми позволете да Ви върна в един друг Ваш свят…книгата „Небесна механика“. Защо според Вас човека е божествена частица, кое ви кара да мислите така?

- Аз не го мисля, аз го знам по някакъв начин. Аз съм античен възпитаник. Всичко се крие в античността. „Човек е един малък космос!“, това е мисъл на Софокъл, която винаги ме е втрисъла. Разстоянието между нас се измерва в космоси, защото ако се занимаваме само с това, какво сме построили ние ще загубим основата, а тя е кои сме въобще ние. Основното нещо върху, което съм се средоточие е основата човека и то в неговото основание. И всъщност небесната механика е дял от астрономията, която се занимава с устройството на палнатите, с движенията на планетите, с черните дупки. Всъщност ние се движим по законите на небедната механика, но не го знаем, защото сме се вторачили в едно нещо и в него си дълбае, но е време да вдигнем поглед и да погледнем напред.

- Щом човек е божествена частица и е едно малко чудо, какво тогава за Вас е любовта?

- Само любовта спасява човек. Любовта е онзи смисъл, които ни дава силата да продължим напред. Ако няма любов човек се превръща в едно същество, което въобще няма място на тази планета, която е изградена с любов независимо от всички неща, които са се случили и случват. В основата на тази планета е любов и тя е движи света.

- Една от книгите ви носи заглавието "Нежна политика", любовта нежа политика ли е?

-  Да! „Нежна политика“ е втората ми книга, която излезе през 1993 година. Тогава бях включен в едни сборник за най-млади политически лидери на България. Бях най-младия синдикален деец след Георги Димитров. По това време в Народното събрание беше една говорилня. Аз бях доста години с Гиньо Ганев и Жельо Желев и те винаги търсиха толерантността и съгласието. Трябва да се търси съгласието, защото в край на сметка живота минава и няма никакъв смисъл от омраза. Ако в България не съществуваше тази патологична омраза между хората до сега да сме се оправили невероятно бързо. Трябва да престанем да се взираме един в друг, а трябва да вървим в една гледна точка и най-вече в основата на съгласието. Трябва да постигнем съгласие в няколко направления – младостта на България, целостта на държавата, любовта между хората и семейството. Постигнем ли съгласие  в тези фундаменти нещата ще се оправят.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co