Скъпи читатели,

Мнозина от вас знаят, че освен журналист, главен редактор и издател на Любословие съм доктор по Политология и преподавател във висши училища. През изминалия семестър имах честта да преподавам  самостоятелно дисциплината „Професионална етика“ в бакалавърската програма Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, в Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Изпитната сесия за мен и студените приключи отлично. Силно впечатлен съм от постигнатите резултати на третокурсниците, които имаха за задача да напишат курсова работа или есе на теми „Моралът като системата от етически ценности“ и „Законно е, но не морално“ или текст които да разглежда етичните аспекти на скандала с имотните сделки, станал по-известен като „Апартамент гейт“, разразил в края на март и довел до серия от политически и обществени скандали и оставки на висши държавици. С разрешение на автора Валерия Горнячкапубликувам нейното есе, което заслужава да достигне до широк кръг от читатели. Горд съм със студените си от трети курс в програма Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, в Русенски университет „Ангел Кънчев“.  Вярвам, че те ще прилагат нови норми в професионалната и лична етика и ще са еталон в обществото ни.

Апдрей Велчев, Главен редактор на Любословие.БГ 

Ето личното й представяне: Казвам се Валерия Горнячка, на 22г., от гр. Русе. Завършила съм средното си образование в гимназията по европейски езици- „Св. Константин- Кирил Философ“. В момента съм студентка по Право и по Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Заместник- председател съм на Студентски съвет, както и член на Комисията по социално- битови въпроси на учащите. Организирам различни културни мероприятия и участвам в тях, като водещ.

За да е ефективна една правна система, моралното значение на нейните ключови положения не трябва да влиза в остър конфликт с моралните разбирания на обществото. Затова съвременните правни системи се налага да търсят балансирани морални решения, които да удовлетворят обществото. Възникват два въпроса: „В България има ли ефективна правна система?“ и „Всичко законно ли отговаря на нашите морални критерии?“.Ще разгледам няколко често срещани практики в нашата държава, почти винаги пред обществото биват представяни като законни. Дали са морални, решете сами!Сравнително честите изследвания на отношенията по остта „право- морал“ показват, че натрупваните отговори на този главен въпрос на правната философия периодично имат нужда да бъдат обобщени и изказани- за да бъдат поставени пред съда на научната общност, а след това да остареят, покрити с прах и очакващи критиката на бъдещата нова теория за отношението между тези две явления.

При избор на изпълнител за обществена поръчка (за построяване на сграда или друг обект, изработване на общ градоустройствен план, строителство на пътища, мостове и т.н.), със стойност на възложената работа десетки хиляди левове, документацията се подготвя така, че на първо място да бъде класиран точно определен кандидат, с когото предварително са уговорени условията и най- вече ангажиментите, които той поема към възложителя. Основният ангажимент е още при получаването на първата сума (обикновено 30% от стойността на проекта). Създаден е механизъм да се осуети преводът, ако ангажиментът не бъде изпълнен.

Съществува и друго изобретение на българската власт- печелене на търгове от „кухи“ търговски дружества. На съответното ниво е взето решение за провеждане на търг по правилата на обществена поръчка. Подставени лица регистрират дружества, подготвят се съобразно предоставената им информация и съобразно специално изготвените за техните профили условия на поръчката.

Тези дружества са създадени единствено с цел да спечелят поръчката. Реално са кухи, празни. Нямат персонал, нямат работници, нямат техника, защото нямат никакво намерение да изпълняват възложената работа. Целта им е само да участват в процедурата и да получат плащането. След това се сключват договори с подизпълнители, които са реални фирми, с всичко необходимо. Стойността на заданието се завишава в пъти. Правилният човек печели поръчката, а държавата плаща. По този начин, изпълнителят реализира огромна печалба, на която истинското име е измама, присвояване, кражба.

Съществуват различни варианти за използване на служебно положение с цел лична изгода, която винаги е за сметка на обществеността. В този случай деецът използва реално властта си, но всъщност- прикрито. Създава търговско дружество, на което собственик и управител е подставено лице (в практиката най- често това са неактивни хора- пенсионер или млад, все още неопитен човек). Това търговско дружество започва и извършва своята дейност под закрилата и реалното управление на висшия държавен служител. Всички частни фирми, които поради естеството на дейността си са зависими от службата, оглавявана от именно този служител, започват активно да си партнират с фирмата, посочена им от него. По този начин си осигуряват възможност да работят необезпокоявани, получават закрила, отстраняват пречки в работата си или такива не им се създават.

По повод извършваните злоупотреби и присвоявания се образува досъдебно производство. Същото, умишлено се провежда небрежно, формално и некачествено. Некачественото проведено разследване, естествено, не може да издържи в съда. Това, всъщност, е целта- деецът да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Защо, все пак, е необходимо всичко това, за какво е нужна цялата тази сложна процедура- досъдебно производство, обвинение, предаване на съд, съдене? Не може ли без нея? Отговорът не представлява трудност. В правото съществува правилото, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също деяние.

Влязлата в сила присъда на съда е акт с висша и задължителна за всички органи и лица сила. Оправдателната присъда постановява, че деянието не е престъпление или, че деецът не е виновен. С това, случаят се решава окончателно. На злоупотребата е придаден вид на законосъобразно деяние. Деецът не дължи нищо. Нещо повече, може да съди държавата и да получи обезщетение за причинените му страдания. Схемата съдържа няколко компонента: присвояване чрез корупция, оправдаване от съда, обезщетение от държавата. Върховен брутален цинизъм.

Съществува и противоположен вариант- прокуратурата се използва като инструмент за разправа с опонента или конкурента. По поръчка на задкулисно поставеният под зависимост прокурор, се образува наказателно производство срещу набелязания противник. По инсценирано обвинение, но разследването е реално, с всички произтичащи ограничения.

Докато трае разследването, обвиняемият търпи изолация, губи връзки и влияние, понася последиците на процеса. За този период, поради наложените ограничения, накърнен имидж, дейността запада, влиянието и доверието, което лицето е имало отслабват. Освободените ниши се заемат именно от тези, предизвикали воденето на делото. Напълно закономерно, процесът завършва с определена присъда, но целта вече е постигната- бизнесът на конкурента е унищожен или изместен, освободената зона е заета от заинтересованите.

Има ли място за морал, някъде тук, в цялата схема? Българският народ е обезверен до такава степен, че надали някой би се впечатлил от скандала, добил популярност като „Апартамент гейт“, нито от партийните субсидии от 11лв., станали по някакъв необясним за хората начин, 13лв., нито от всяка друга неморална постъпка на управляващите. Ако висшите държавници смятат, че с няколко оставки, ще ни залъжат, че антикорупционната ни система работи, законът е без забележки, а новата агенция върши чудеса, мога да им кажа, че грешат! Оставките могат да бъдат достатъчни за партията, те не са и не могат да бъдат достатъчни за държавата и народа! Трябват ефективни присъди!

Приемането на закон не означава, че дадената материя не бива да се изучава повече, че е достатъчно просто новата уредба да се прилага. Създаването на антикорупционни закони се извършва в обстановка на борба между две противоположни сили. От една страна е желанието на обществото този процес да се осъществи, а от друга- група хора, които имат интерес от запазване на статуквото. Опитът за кодификация на материята е полезно, но трудно изпълнимо начинание. Създаването на норми без конкретна и ясна практическа приложимост ще бъде просто един закон, още едни органи, многобройни проблеми и голям хаос.

Гражданското общество и по- конкретно ефективният граждански контрол, няма дълбоки традиции в нашата страна. Гражданите не са обединени, дори по еднакво важните въпроси за всички. Завинаги или временно, идеологизацията е крайно маловажен фактор за формиране правилата на обществото. Настъпи времето на почти пълна деидеологизация. Реални, истински политически възгледи в България, няма. Незаинтересоваността, пасивността, безразличието, примирението, липсата на желание за полагане на усилия и други подобни прояви на обществото в своята съвкупност, представляват идеална среда, за развитието на уж „законните“ и изключително неморални по своя характер схеми.

Питам се, обаче, едно: Кое поведение е по- неморално- на хората с властта или на хората с незаинтересоваността?

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co