Няколко дни след един от  най-светлите и български празник – 24 май – Ден на българската просвета и култура и славянска писменост се срещаме с една изключителна жена, която в съвременния ни свят спокойно можем да наречен будител и пазител на българщината извън пределите на родината ни.

Днес в Одрин се срещаме със съпругата на Отец Александър Чъкърък – Мария. С нея ще си говорим за България, българските храмове в Одрин, за българската общност там и за нещата от живота. Ето какво сподели Мария Чъкърък за читателите на вестник „Долина“:

 

  • Как дойдохте и останахте в Одрин?
  • Аз съм съпруга на Отец Александър Чъкърък. От 2000-та година живеем в град Одрин. Дойдохме тук с мисията да възстановим българските храмове. Да си призная честно, въобще не ми се искаше да идвам и да оставам тук. Искаше ми се да си остана да живея в България. Идването криеше много неизвестни. Свекърът ми, който беше свят човек - Филип Чъкърък, който е и инициатор за възстановяването на църквата „Св. вмч. Георги” в Одрин, ме помоли да дойда и остана и аз. Той беше посветил голяма част от живота си на този храм. Нямаше как да му откажа и се съгласих. Църквата „Свети Георги“ имаше голяма нужда от ремонт, да не говори за църквата „Св. Св. Константин и Елена”, на която покрива беше пред срутване. Благодарение на добрите взаимоотношения между българската и турската страна през 2004 г. беше преосветена и преоткрита за служение църквата „Свети Георги”, а „Св. Св. Константин и Елена” през 2008 година. Църквата „Свети Георги“ е единствения храм в, който се служи Света божествена литургия. От Одрин до Истанбул няма друг храм, в който да има такова служение и всички, които са в Одрин идват да се молят в този български храм. Българската общност тук не е много голяма. Постоянно живеещите в Одрин българи, които посещават църквата са около трийсетина човека. Една част от тях живеят в българска махала, има и работещи в българското консулство и смесени бракове. Това са основната част от българи християни, които живеят в Одрин. Освен богослуженията искахме тук да има и културен център за българите.
  • Как се роди идеята за създаване на българско читалище към църквата в Одрин?
  • Още като дойдох през 2000 г. точно над избата в църквата намерих някои стари предмети, които бяха оставени и това ми даде идеята да започна да събирам и други от цяла България. Благодарение на Тракийските дружества събрахме доста носии, доста предмети от бита, които по-късно и професионално бяха подредени от професор Божидар Димитров и неговите колеги от Университета по библиотекознание и информационни технологии. През 2008 г. успоредно с откриването на църквата „Св. Св. Константин и Елена”, към църквата „Св. Георги” се откри читалище „Просвета”, което е филиал към свиленградското читалище „Просвета”.
  • Какви дейности развива читалището в Одрин?
  • Имаме различни дейности. В момента имаме сформиран танцов клуб с около 30 жени, които всеки вторник и четвъртък идват на репетиции в читалището. Тук е момента да спомена, че тази година те ще гостуват в Казанлък и ще вземат участие в Празника на розата. В читалището също така имаме клуб по „Ебру”- това е така наречената водна рисунка. Рисува се върху водна повърхност, поставят се листа и се издърпва. Така се отпечатва рисунък върху хартията.

В читалището имаме Кулинарен клуб, Клуб приятели на хубавата книга и фотографски клуб, който отразява и запечатва събитията, празниците в читалището и църквата.

  • Клуб приятели на хубавата книгата… Интересна идея. Ще ни разкажете ли малко повече?
  • Успоредно със събирането на носиите, събрахме над 2000 тома българска литература, която подредихме заедно с професор Стоян Денчев и колегите му от Университета по библиотекознание и информационни технологии от София. Мястото обаче в църквата е малко и неудобно. Отдавна искахме да изнесем дейността на читалището от църквата. Искахме да бъде в двора на църквата. През 2018 година благодарение на професор Денчев, Българското консулство, българската и турската държава стана възможно построяването на една многофункционална сграда, която е в двора на църквата. В момента в нея са подредени част от книгите, продължаваме с прехвърлянето на останалите томове.
  • Сградата я използваме още за обучение на деца, които желаят да изучават български език. Обучението е всяка събота между 9:30 и 16:30 часа. Децата са разделени на две групи. До момента 27 деца изучават български език в Одрин. Това, което трябва да уточня обаче е, че курсовете по български език не са към читалищната дейност, а са към дружество на майките. Това бе тяхна инициатива и потърсиха за съдействие читалището. Ние им осигурихме помещение.
  • Какви планове занапред чертаете за развитието на читалището?
  • Нашата цел е да съхраним и да продължим занапред това, което сме направели до сега.
  • Какво е за Вас България, г-жо Чъкърък?
  • Всичко. Само това мога да кажа. България за мен ми е всичко!

Отец Александър Чакарък припомня от кога е свещеник в храм „Св. Великомъченик Георги“:

Митрополит Галактион ме ръкоположи в Стара Загора. А по-рано в продължение на 40-50 години свещеник от Истанбул е идвал в църквата „Св. Вмч. Георги” в Одрин. Сред тях са отец Димитър Михайлов, отец Михаил и отец Венко. Оттам нататък и баща ми служи в църквата. През 1983 г. заминах и аз в Истанбул; там работих в болница „Евлоги Георгиев”, имаше параклис, като помощник бях там и 10 години работих. След това заминах в семинарията в България. По-късно дойдоха проектите, разрешенията за „Св. вмч. Георги”.

Историята:

Църквата “Свети великомъченик Георги” се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал “Къйък”, махала “Барутлук”. Основите на църквата са положени на 23 април 1880 г. с разрешение на Султан Хамид II. Храмът е изграден в архитектурния стил, характерен за късното Българско Възраждане и представлява просторна трикорабна базилика с висок таван.

До 1940 г. свещениците, служили тук, са били български граждани, след което богослуженията са се извършвали от български свещеници от Истанбул, където се намира друг символ на българското православие – желязната църква „Св. Стефан“.

През 1951 година „Св. Георги“ затваря врати за богомолците и сградата постепенно започва да запада. Тук идва и родолюбивото дело на един от потомствените българи в Одрин – Филип Чъкърък, който полага усилия за поддържане на храма до началото на неговата реставрация, проект за каквато е изготвен през 2001 г. След получаване на официално разрешение от турската страна, храмът е реновиран и със специална церемония отново е открит на 9 май 2004 година.

Днес, заедно с голямата одринска митрополитска църква „Св. Св. Константин и Елена“, „Свети Великомъченик Георги“ е символ на българщината в Одрин и притегателен център за практикуващите поклоннически туризъм.

Там може да се види и устроена малка етнографска експозиция, която разказва за живота на българската общност в този район на Турция.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co