Николай Василев е родом от Казанлък.

Той е възпитаник на Хуманитарна гимназия „св. Св. Кирил и Методий”. Завършва кино и телевизионна режисура. От дълго време снимам документални филми. „Вече не ги броя тъй като са много...”, споделя с усмивка за читателите на вестник „Долина” талантливия майстор на филмова лента Николай Василев.

 

Той е взел участие в редица фестивали за кино. Носител е на редица награди и отличия. Василев снима поредицата в БНТ „Малки истории“, както и някои теми на „В кадър“, „Умно село“ и други.

Казанлъшкият режисьор споделя, че се интересува от история, изкуство, медицина, дизайн и архитектура..., а вече и от физика с последния си филм за Тео.

С Николай Василев днес ще си говорим за една от последните му ленти „Формулата на Тео”. Ето какво сподели той:

  • Как се роди идеята за филмовата лента „Формулата на Тео”? И с какво Ви вдъхнови личността му?
  • Идеята да снимам филм за Тео - Теодосий Теодосиев е от доста години. Аз се познавам с някои от неговите ученици и сме обсъждали тази възможност. Иван Бъчваров е негов възпитаник от първите випуски на казанлъшката математическата гимназия и беше основният провокатор да се заснеме филма. В момента Бъчваров е преподавател във физическия факултет на СУ, ръководител на лабораторията по нелинейна оптика и лазерна техника, която е една от най-добрите лаборатории в България и много известна в света. Преди 5 години Бъчваров ме запозна с Тео и още тогава видях в негово лице изключително интересен герой за филм и му обещах да направя проект, с който да кандидатстваме в Националния филмов център за финансиране. Междувременно предложих на продуцентите от “Скрийнинг имоушънс” - Поли Ангелова и Ники Тодоров идеята си, те се запалиха от историята на Тео и с общи усилия успяхме да направим проект, който по-късно получи зелена светлина за заснемане на пълнометражен документален филм.

Най-голямото изкушение за един документален филм безспорно е интересният герой и именно такъв видях в лицето на учителя по физика. Той е нетипичен, извън системата, в конфликт е със средата си... Постига резултати и прави това, без да има финансов интерес... И за капак на всичко точно тогава, когато започнахме да снимаме се срути част от сградата на математическата гимназия... Може да звучи цинично, но това беше невероятна провокация от обстоятелствения свят за създаване на образ във филма...

Най-много от всичко обаче в Тео ме респектира съзнанието му за мисия и за това колко неотклонен и предан е той в пътя си. Видях, че той е човек, който ако му влезеш на честотата може много да те повдигне и да ти помогне да развиеш потенциала си. Ако човек обаче го гледа от страни с обикновените очи (като онези родители, които протестираха за това че пише двойки) може да му намери много недостатъци... Затова трябва човек да му влезе на честотата, неговата станция не е на къси вълни...

  • Ще споделите ли с нас интересни подробности около заснимането на филмовата лента?
  • Снимахме филма повече от година, на финала имахме над 200 часа суров материал. През това време посетихме всичко възможни лагери и школи за деца, които бяха организирани от него. Видяхме голяма част от бъдещия елит на държавата и това зарежда с оптимизъм. Пътувахме до Шанхай, където Тео се срещна с конфуцианското мислене и съзнание и където беше поканен да изнесе специална лекция по повод деня на физиката. В Китай се опитаха да го съблазнят да остане и да го направят милионер… Но Тео им обясни, че иска да направи свое собствено училище, като джадайски скит високо в планината в село Бъзовец и отказа милионите на китайците. Наистина ние се изморявахме да го преследваме с нашата камера, но той никак не беше изтощен... Формулите, които пишеше по дъските, някак си все едно го зареждаха.

Никак не беше лесен за снимане, тъй като неговите действия са еднотипни от гледна точка на киното и трябваше да има натрупване на много ситуации във времето, за да се постигне визуално динамичен разказ. Същият проблем съм го изпитвал и с първия си документален филм, който беше посветен на живота и идеите на Ваклуш Толев. Той също основно изнасяше слова и лекции пред различни аудитории в цялата страна и динамиката му бе в идеите, а не в действията. Опитът ми от този първи мой филм ми помогна много да намеря визуални решения за кино разказа за Тео. Да си призная никога не съм бил човек на точните науки. Бях предпазлив, когато ставаше въпрос за физика в присъствието на Тео. Най-голямата тайна досега между нас беше, че всъщност аз не съм на ти с физиката. Но пък съм намерил изкуството, в което мога да съм в свои води…

С продуцентите решихме да направим един подарък на Казанлък, като поканим всички с интерес към филма да дойдат да го гледат съвсем безплатно, просто ей така като жест към нашата общност. Надявам се да опровергаем старата приказка, че няма признат пророк в родния си град и да засвидетелстваме уважение към една личност,  която е показала как се прави жертва, без да се търси награда.

  • Какво ново открихте за съвременния будител Тео?
  • Покрай Тео открих, че хората имат болезнена нужда от вдъхновители и положителни личности. Явно е, че хората не живеят само с пошлостта на масовата „култура“ или битовизма на ежедневието. Хората търсят нещо, което да ги възвисява, даже и само като мечта. Има дефицит на образци, на личности, които са изстрадали или извървели това, което проповядват като истини. Светът ни е силно подменен като ценности и това ерозира всяко усилие да се правят крачки напред. Стигнало се е дотам, че Тео да бъде канен на срещи на учители, за да им говори, да им връща идеята за смисъла и да ги вдъхновява. Свикнали сме да възприемаме будителите като абстрактни фигури, които ни гледат от снимките по стените. Днес живеем в една общност с такъв жив човек, който е съвсем обикновен, но е абсолютно различен. Един училищен звънец, който не престава да бие. Не можем да си представим, че силата е вътре в нас и чака с нетърпение да се изяви под формата на някакъв подвиг – по-силно, по-далеч, по-нагоре от довчерашното можене. От първия си филм, от учителя по метафизика Ваклуш, ако мога така образно да кажа, научих, че „всеки човек е един бог в развитие“. Сега, докато снимах филма за учителя по физика Тео, видях как тази божественост във всеки може да бъде изведена и превърната в действена сила. Тео обича да цитира една любима мисъл на Айнщайн, която пък е идея на Сократ, че „главата на ученика не е кофа, която трябва да бъде напълнена, а факла която трябва да бъде възпламенена от учителя“...

Мисля, че днес имаме спешна нужда от учители водени не от инстинкта за оцеляване, а със съзнание за мисия, които да възпламеняват! Само това може да се противопостави на примитивния свят, готов вместо да запали собствената си будност да взриви всички наоколо. Това го казвам в най-общ смисъл, защото всеки незнаещ и невеж и несъбуден човек е потенциално опасен за мястото, което обитава. 

  • Каква според Вас е формулата на Тео?
  • Формулата на Тео не е една и тя не е написана до край. Той с всеки урок пише по един знак, в някого, някъде, където това ще даде плодовете си в бъдещето. И ние вече виждаме какво се случва с неговите възпитаници. Не само златните медали от олимпиадите, които са повече от няколко европейски страни взети заедно. Медалите са сензацията, която обикновеното мислене може да възприеме, но те не са същественото. В десетки лаборатории и научни центрове, ако щете и в по-обикновените професии по света, има хора, формирани от Тео, които се занимават с проблеми от бъдещето. Едни от най-любопитните са братята казанлъчани Теньо и Димитър Попминчеви, които разработиха за първи път в света настолен рентгенов лазер, с който може да се наблюдават свръхбързи процеси в свръхмалки мащаби - движенията на ниво атоми и молекули в реално време. Нещо, което дай Боже да донесе един ден Нобелова награда за наука ...
  • - Какъв би бил светът, ако до „всяко добро същество застане поне още едно” или до Тео застене поне още един Тео.
  • “Теос” значи божествен не го казвам в смисъл да превръщаме скромния Теодосий в нова икона, а за да помислим как да събудим в себе си този „Тео“, за да решим поне един ред от формулата на живота си.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co