Никола Герджиков поднесе в шепа душата си пред казанлъшка публика.

Той гостува в превърналата се вече в традиция рубрика „Очи в очи с поезията”. С него ще си говори за общото между математика и поезия, за събраните стихове в обобщено заглавие „Животопис”, за силата на любовта и още нещо. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:

 

 

- Г-н Герджиков, ще си направите ли автопортрет, но като се нарисувате с думи за читателите на вестник "Долина"?

- Казвам се Никола Герджиков, роден съм в град Пловдив през 1951 г. Завършил съм Математическа гимназия, след това бившето МЕИ в София, или днес известно като Технически университет, специалност „Електроника“. След това в същия университет специализирах приложна математика. 25 г. работих като програмист в Института по изчислителна техника в София.

Поезия пиша от ученическите си години и до днес. В този жанр "поезията" съм издал 31 стихосбирки. Реших да подбера около 79 процента от написаното и го събрах в пет книги с общото заглавие „Животопис“.

- Математика и поезия, кое е общото между тях?

- Вероятно са ми придали такива гени. Родът на майка ми бяха ориентирани към математиката и точните науки. Единият ми дядо е бил заклет счетоводител - експерт счетоводител. Сигурно от там ми е дошъл този ген. Другият ми род бяха хуманитаристи. Баща ми беше юрист, доктор по право и дипломация в Римския университет, леля ми беше гимназиална учителка по литература - сигурно от там ми е дошъл другият ген, просто са се съчетали.

- Кое е по-силния ген от двата? Математиката или поезията са вашия животопис?

- Като че ли в годините, в които работих като програмист ми беше супер интересна професия и тоава надделяваше математическия наклон. След това, може би, от възрастта тази „обелка“, ако може така да се изразя, като че ли изтъня и започна да преобладава поетическата страна.

- Какво е за вас любовта, г-н Герджиков?

- Любовта е най важното нещо! Любовта не е била единствена, аз не съм бил непрекъснато влюбен. Обектите са се сменяли, но любовта винаги е оставала.

- Кога перото ви е по-силно и кога музата е по-напираща, когато сте влюбен или когато страдате от любов?

Така... Това е много интересен въпрос. Иска ми се да кажа първото! Защото когато изживяваш силна любов ти си в приповдигнато настроение - радостен, щастлив. Но повечето стихове ката че ли се пишат, когато си нещастен, разочарован или страдаш от нещо. Тогава хрумват по-добрите стихове, те излизат от сърцето. Казват, че всичките големи поети в световен мащаб не са имали нито бляскава съдба, нито пък лека. Те са писали може би точно затова, защото им е било трудно. И моето мнение е че човек прибягва към поезията, когато е нещастен, макар че това не е най-точно, много силна дума е, но когато нещо не му е наред в живота. Вземете и Дебелянов, и Яворов от българските поети, от френските Пол Верлен, Артюр Рембо, от руските също – Сергей Есенен един Александър Блок и т.н. На тях не им е било всичко подредено, но са оставили безценни произведения.

- Имате ли идол сред световните или български поети?

- Когато прописах като ученик идолите ми бяха Яворов и Дебелянов. Даже първите ми стиховете въобще не са включени в „Животопис“, защото ме преследваше чувството, че в тях има известна подражателност именно на идолите ми.  

За мене те си остават идоли, те са много различни например ако трябва да ги сравнявам със световни композитори. За мен Яворов е Бетовен, а Дебелянов примерно е Моцарт. Много са им различни творческите заряди и начина на изразяване. По-късно се пристрастих към един поет - казва се Иван Николов. Роден е в едно село близо до Хасково. Живял е в Пловдив. Умира през 1991 г. на 54 години и до сега ми е най-любим от съвременните поети. Разбира се харесвам и много други, но така вътре в себе си той ми харесва най-много.

- Една от Вашите стихосбирка носи заглавието "Поднасям в шепа душата си". Какво се крие във вашата душа, която искате да поднесете на вашите читатели?

- Какво се крие ли?! Кри е се смесица от настроения в следствие на различни преживявания. Един път душата е ведра, след два дни може да е печална най-общо казано. Стихотворението, чието заглавие носи и стихосбирката „Поднасям в шепа душата си“, е написано точно в резултат на една заминаваща си любов. Там се казва:

Аз поднасям във шепа душата си…

Тя трепти като пламък, нали?!

Има думи овални от щастие

и мълчания с остри ъгли.

 

Ех, душата вързопче от страсти е …

Умножава,

          събира,

                    дели…

Търси думи пияни от щастие –

от мълчания трезви боли.

и какво беше със остри ъгли.

- Какво е за вас България и бихте ли я сменили за друга страна?

 - Никога. Когато в института, в който работих през 91 г., не го закриха, но пуснаха всички в безсрочен неплатен отпуск имаше колеги, които заминаха за САЩ. Те ми писаха, канеха ме да отида, работа имало. Тогава си казах: Не! Не си струва, не си сменям местоживеенето. Аз пак мога да се чувствам българин там, но да трябва да привиквам с американският начин на живот – Не! Защо да го правя?! Аз бях на 40 години, може би ако бях на 18 щях да разсъждавам по друг начин. Аз има три деца. И на трите съм им казвал: „Ще учите и ще работите в България. Това е нашата родина!” И те се изградиха по абсолютно същият начин и днес си са в България.

Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co