По повод излизането от печат на първата хартиена рожба на казанлъшката Стоянка Мутафова – така казанлъчани наричат очарователната прима на сатирата в Града на розите Гълъбина Михайлова. Книжното издание от близо 160 страници представлява документален разказ с над сто черно-бели фотографии на културни дейци, първи постановки, отзиви и поздравления на раждането и живота на сатиричния театър в Казанлък, внимателно запазени, подбрани и подредени от казанлъшката актриса. В „Казанлъшка сатира“ читателят може да се запознае с „личността, която даде „зелена улица“, за да има такъв театър. Тази личност се казва Желка Калайджиева“. Да научи, че „сатириците, водени от Жоро Николов обикаляха всички градове, където имаше текстилна промишленост.“. Така започва дейността на един от основните  колективи на родното читалище „Искра“ през 1956 г

 

С Гълъбина Михайлова ще си говорим за любимия й Казанлък, за магията на сцената и сатирата. Ето какво сподели тя за читателите на вестник „Долина”:

 - Госпожо Михаилова „…И рече дух сатиричен…”, как се роди идеята историята за казанлъшкия сатиричен дух да бъде събран в книга „Казанлъшка сатира”?

- Ами вече като излязъл „Духа сатиричен” и зад гърба си когато имаш толкова много представления, толкова много изяви, толкова много близки хора, актьори, певци, оркестранти, музиканти в най-хубавия, най-талантливия им полет за Казанлък. Не можех да остана безучастна. Видях, че други хора откликват за дейността на читалище „Искра”, защото за мене читалище „Искра” е една институция, която възпитава. По наше време читалището гъмжеше от живот. От настоятелството тогава имаше дежурни. До късна нощ се репетираше. Така, че не напразно казвам, че читалище „Искра” е възпитало много, много хора. И сега пък в читалище „Възродена Искра”. Действително базата е по-малка, но много хора пък дойдоха в читалището.

- Жив ли е още духът на сатирата в Казанлък?

- Да жив е! Сега в момента работя с едни деца, което ми беше мечта да направя театър на маса. С тях направих постановката „Криво разбраната цивилизация”. И трябва да ви кажа, че има много талантливи деца. Първоначално в Казанлък има много таланти. То навсякъде има. Българина е талант, то вече е признато. Виждате какво става песен се носи в Космоса. Затова, че има със какво да се гордее Казанлък. Аз знам, че ще има и след мен. Защо да няма?! Например мога да ви дам пример - Стоян е от тази школа от по- младото поколение, Христо Чемширов също, Стефка Денева. След нас те има още какво да кажат на Казанлък! И разбира се аз ви казах за малките, които знам, че един ден ще бъдат на голямата сцена. Едната ми възпитаничка казва, че желае да стане актриса и аз и го пожелавам от сърце. Аз на времето мечтаех да стана актриса, баща ми обаче не разреши и се отказах. Господ обаче е казал, че аз ще си остана актриса само, че като самодейка. За мене да бъдеш самодеец е гордост! Предлагаше ми се да си кача категорията, предложи ми го не кой да е, а един еталон на театъра - народният артист Калоянчев. Светла да бъде паметта му! Аз се отказах, но не съжалявам. Не съжалявам, защото продължавам… Ето таз година ми е юбилейна. Ако е казал Господ, че мога да направя нещо, искам да направя нещо.

Искам да спомена едно име, което много ми е помагало и това е Теодора Хаджиганева, която в момента е болна и не можа да дойде на тържеството. Имам достойна заместничка и това е Цветанка Капова, която много добре се справя с нещата, още като имах колектив в болницата и тях ги водих на Републикански фестивал. Затова, че просто съм спокойна. Много трудности сме имали и имаме, но не случайно Жоро казваше, че „очакват ви тръни и бодли, а не погача!”

- Казват, че сатирата имала жило. Днес към го е насочено нейното жило?

- Жилото на сатирата е насочено и днес. Има някои, които го насочват на точното място и знаят как да го направят. Обаче има и такива, които го правят тенденциозно и не отговаря на истината. Следя много добре всичките телевизии. Има предавания от който съм възхитена – тама няма хънта-мънта. Там всичко е такова без да се изкривява. Най-много ме боли, когато се говорят цинизъм по телевизията и на сцената. Не бива така деца гледат, така ли ще ги възпитаваме. Има неща, които не мога да ги възприема. Но какво да кажа за „Господари на Ефира” - предаването има голямо значение. Виждате, че те веднага казва всичко директно по един много непринуден начин. Приемаш го весело, обаче всичкото отговаря на истината. Имах една така постановка и то с деца „Щрак Марийке на портрет” и там е така няма хънта-мънта, всичко е така - както е. Трябва да се научим да казваме истината директно.

- Вие сте изиграли много роли, коя е ролята, която искате да изиграете отново пред казанлъшка публика?

- Много роли съм изиграла, всички са ми еднакво любими. Имах една роля, за която се бяха хванали приятели на облог, тогава бях твърде млада. Това беше втората ми година като изява във сатирата, играех чистачка та Фана. И какво съм правила, какво съм струвала в залата са хванали на облог на едно агне. Те го загубват, защото са казали, че това е Гълъбина, а пък приятелите ми казали: „Това не може да бъде Гълъбина!”… Но аз бях, аз бях Фана. Там играехме със Жоро, бяхме се развихрили много. Постановката беше за търговията и как ги викам за шуробаджанащината спомням си. Ттази роля ми остави едно така като гвоздейче в съзнанието. Много неща съм правила, много роли съм играла. Радвам се, че са ми повярвали, че мога да направя и драматичен образ.  Учителят, който ми беше в гимназията ме взема като драматична актриса. Аз играх тогава в ученическата постановка и Жоро Николов ме хареса от там. Играехме в ДНА постановката „Свекърва”. И може ли да си представите какво е било  - тогава съм била едва десети клас…  

Каквото и да съм правила, каквото и да правя днес - всичко го правя с любов. А защо с любов ще ме попитате. Защото публиката е моето удовлетворение, публиката е моята магия. На сцената имам едно местенце, на което като излезна на него и като кажа две приказки и започвам…, но като видя публиката и като видя нейната реакция това ме зарежда, това ми подсказва какво я вълнува, как да го направя. И така… истинска магия.

- Коя е голямата любов на Гълъбина Михайлова?

- Голямата ми любов е читалище „Искра”! И сцената! Сцената на читалище „Искра”. Иска ми се да издам втора книга и мисля да я озаглавя „Театър - любов моя - сцена читалище Искра”.

- В личната Ви юбилейна година за какво мечтаете?

- Мечтая преди всичко да съм здрава. Ще бъда до край откровена - на път съм да откривам постановка. Иска ми се да направя постановката, която изиграха Славка Славова и Таня Масалитенова „Театър – любов моя” по Валери Петров. Прочетох я на един дъх, но там като чели солта я има,но пипера го няма. Не мога да кажа до край какво ще бъде, но искам да ме запомнят казанлъчани, защото това ще бъде една от последните ми постановки. Вече не съм толкова здрава, толкова млада, това все пак са 80 години.

- Какво е за Вас Казанлък?

- Казанлък за мен е всичко. България също, но Казанлък е нещо свято, това е родното ми място. Тук съм израснала, тук са лудите ми години. Всичко съм дала за този Казанлък, за хората на Казанлък и до края искам така да ме запомнят.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co