Печат на тази страница

Ели Видева е родена в Хасково. Завършила е математика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Работи като учител по математика и информационни технологии в Хасково. Председател е на Клуба на дейците на културата, който е съорганизатор на литературни дни „Южна Пролет”. Очарователната Ели е автор на стихосбирките „Огън под дъжда” /1992/, „Дом” /1997/, „Версия Живот” /2000/, „Небесен конник” /2003/, „Думи за нататък” /2005/, „По оста”/ 2008/, “Оживявам”/2011/, “Под кривата круша” /2014/. Само преди няколко месеца излезе десетата й поредна стихосбирка със заглавие „Палимпсест”. В нея е включена и поемата „Бележки върху учебника по математика”, което не е случайно. Ели Видева е математик и дългогодишен преподавател. Тя е член на Съюза на българските писатели и на Съюза на математиците в България. Тя казва за себе си, че обича да се шегува, обича работата си, влюбена е в литературата и обича да пише стихове. 

С обаятелната и талантлива поетеса, на която математиката и е в кръвта –  Ели Видева, разговаряхме по време на визитата й в Града на розите, когато беше гост в рубриката за поезия на Румен Денев „Очи в очи с поезията“

- Кое е общото или обединяващото звено между математиката и думите?

- Много общо има. За мене разликата е само знаковата система. Литературата борави с думата, със словото, с метафората. Математиката борави със числото, с геометричната фигура. И до там е разликата. Оттам нататък е задължителната логическа мисъл, която е необходима, за да се реши една математическа задача. И е точно толкова нужна, за да се изведе идеята в едно стихотворение. Въображението е много важно за математиката. Как да си представя един чертеж, ако нямам въображение?! Не става! А за литературата то е абсолютно задължително. И в тоя смисъл казвам, че на моята математика съм и много благодарна, защото тя ми помага в литературата. А на литературата съм и много благодарна, защото тя ми помага, когато трябва да се изразявам по време на работата ми в училище. Вече 40 години съм преподавател. За мене тези неща са свързани, някак естествено свързани. Ровейки се в старите книги разбрах, че в древна Гърция, за да признаят един учен за философ първо трябва да го признаят за геометър, което е много сериозно, защото както в математиката има философия, така и в литературата има философия. Тези неща са много съществени поне така мисля аз. Тук е мястото да спомена и за отговорността. Отговорността от това, което правиш, отговорността пред думите, отговорността пред знака и числото, защото едното е знак на дума, а другото е знак на число. Знакът бележи развитието на човечеството и на цивилизацията. Тази отговорност я има и в двете неща.

- В този ред на мисли говорейки за знаците, вярвате ли в знаците на съдбата и в силата на думите?

- Да, вярвам в силата на думите. През Възраждането е била популярна една фраза за тях – оружие. Действително с думи може да убиеш човек. А съдбата … тя общо взето си прави с нас каквото си иска. Днес ние се опитваме да я врътнем, но до колко успяваме е друг въпрос. Големите езотерици казват, че в Акашовите записи всичко било написано предварително. Тук трябва да кажа, че математиката е една много сериозна наука и литературата разбира се също. И в двете имат съдбовност. Не всеки човек решава да посвети съзнателните си мисли на едното или на другото, защото и едното и другото е еднакво трудно и точно това е съдбовността - да избереш да се занимаваш с трудното, защото лесното и баба го знае.

 -За какво мечтае Ели?

- Ели мечтае светът да стане по-добър. Мечтае за повече красота разбира се. Мечтая - аз, съпругът ми и синовете ми да сме здрави. Това са едни прости, обикновени човешки мечти. Това е нещото, което предопределя за мене човешкото щастие - простите неща. А пък големите мечти - това е светът! Той и без това е прекрасен, но хората да сме малко-по добри. Това ми се иска много. Макар, че човек с времето става малко по-тъжен като вижда наоколо какво се случва. Но въпреки всичко има надежда, до като има мечта.

- Позволете ми сега да Ви върна в класната стая. След четиридесет учебни години на къде смятате, че върви българското образование?

- Много тъжен въпрос… Освен, че е тъжен, е и тежък. Защото през последните години благодарение на чуждо влияние в България образованието не е ценено. Образованието е средство за печелене на пари, евентуално за по-лека работа … по възможност на бюро с компютърче и до там. А колко си образован няма абсолютно никакво значение.  И от тук се почва една луда гонитба за дипломи, за престижна работа. Като кажа престижна се предполага офис плюс добра заплата, а всъщност истинските неща ги няма. Да не говорим за този безумен закон, който го приеха. Това беше черешката на сладоледа, един безумен закон, който за мен е престъпление спрямо децата. Защото той им пречи да постигнат някакво знание, осигурявайки им едно много лесно преминаване от клас в клас, по този начин се мачка учителя. Той е принуден просто да го прави от обстоятелствата. Въпросът е в делегираните бюджети, които са абсолютно безумие за мен. Няма да забравя да спомена и великата заблуда – компютъра, които е проводник на огромен информационният поток. Да така е, децата знаят много неща. Те са много по-информирани. Ние четяхме по библиотеките и се ровихме из читалните и получавахме същата информация, която те днес получават с един клик. Чудесно и аз се ползвам от тия технологии - много хубава работа вършат, великолепна, обаче за определени неща. Не може едно дете, което е играно на компютърни игри до два чеса през нощта сутринта да дойде на училище и да каже: „Ама аз забравих да си напиша домашното!”. Това не е естествено. Как ще работи по материала при положение, че той не е усвоил никакво знание, което с годините да надгради. Няма как да стане! Детето е обсебено от точно този технически бум, който се получава днес, а в същото това време той е вреден за децата.

Смея да твърде, че Закона за образованието е антидетски. С моя стаж, който имам със стотиците хиляди ученици, които съм изучила и с които продължаваме да си говорим и поддържаме приятелски отношения и си говорим за вихрещата се неграмотност. Ами от къде да дойде тази грамотност?! Аз му казвам напиши ми „Здравей ” , хайде мързи те пиши ми „Здрасти“ - той ми пише „ЗДР”. Замяната на букви с цифри, въобще чудеса! Те обаче са пълно безумие и са вредни за децата. Така че, тъжна картинка е! А има и прекрасни деца, слава Богу има ги. Някак напук на всичкото това, решават че ще вървят, че ще се развиват и го правят. Аз на тях гледам като на празник и им се радвам. Да има, има в тая държава все още прекрасни деца. Лошото е, че масата е затлачена.  

Тук е момента да спомена и че обществото ни има огромни очаквания към учителя. Има очаквания от учителя, които той сваля от себе си и прехвърля на учителя. И в същото време не стига, че не дават нищо от себе, ами и сипе само ругатни към учителя. Става едно пълно неглижиране на учителската професия. Съвременният родител очаква детето му в училище да бъде обгрижвано, гледано, да му се обръща внимание, да му се задоволяват капризите и в същото време да получава високи оценки – не смятатели, че това е пълен дисбаланс. И до къде ще стигнем така… Тъжа и тежка е за мен тази тема…Много тъжна.

- Нека отново ви пренеса в един друг свят… Светът на Ели. Десет книги имате зад гърба си. Какво е посланието, което отправяте към вашите читател през творбите си?

- Любов! Да се обичаме един друг, да обичаме света, да обичаме земята, по която ходим, която един ден ще ни прибере.

- Значи вярвате, че любовта ще спаси света?

- Абе надявам се. (Усмихва се!)

- Какво е за Вас България?

- Всичко! България ми е майката, това ми е земята, това ми е вярата, това ми е небето, това е праха, в който ще се превърна един ден. България ми е всичко!

Сподели статията