Роман Кисьов е роден през 1962 г. в град Казанлък. Отраснал е в Русе. Казва, че не е роден инцидентно в Казанлък – до 9 месечна възраст семейството му е било тук. Майка му е от Казанлък. След това заминават за Русе, откъдето е баща му – Здравко Кисьов, изключителен поет, попълнил с много творби съкровищницата на словото на България. Роман споделя, че още пази топлите спомени от всяко свое лято, което е прекарвал тук, при баба си, леля си и неговия свако – стожера на казанлъшката култура Цвятко Цветков.

През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1991 –  Националната художествена академия в София, специалност живопис в класа на академик Светлин Русев. Поезия обаче започва да пише като студент и от 1987 г. публикува активно в литературния печат.

Роман Кисьов е работил като художник в Русенската опера, като уредник в Градската художествена галерия в Казанлък, като преподавател по изобразително изкуство и др. Живее в София.

Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие. Участвал е в общи изложби в България, Италия, Република Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (Гърция и Р. Македония). Илюстрирал е десетки книги на световни поети.
В края на 80-те години членува в литературен „Кръг 39″, като участва активно в неговите четения в столицата и страната, най-известното от които е Голямото поетично четене в 65-та аудитория на СУ „Св. Климент Охридски” през декември 1989 г.
Негови стихове са печатани в почти всички литературни издания у нас, излъчвани са по БНТ, БНР, Националното радио на Румъния, сръбската телевизия „Метрополис“ и др. По неговата поезия е заснет късометражният филм „Вратите на рая” (БНТ, Телевизионен център - Русе, 1996, реж. Пенка Шопова).

Стихове на Роман Кисьов са включени в поетически антологии в България, Италия, Румъния, Полша, Украйна, Сърбия, Република Македония, Йордания, Индия, Армения и Нагорни Карабах, както и в международната антология на английски език „Poets for World Peace“, Vol. 3 (Publishing house „Dhira Verlag“ – Switzerland, and Srephen Gill World Peace Academy – Canada, 2011). Също така той е включен в авторитетни литературни списания и издания в Русия, Австрия, Полша, Армения, Румъния, Грузия, Турция, Хърватия, Сърбия, Босна и Херциговина, Черна гора, Република Македония, Албания, Косово, Нагорни Карабах, Индия. Публикуван е в електронни литературни и културни издания в Русия, Италия, Франция, Румъния, Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Армения, Индия, Китай, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и др.

Поезията му е превеждана на английски, френски, немски, италиански, полски, руски, нидерландски, датски, румънски, гръцки, турски, албански, сръбски, хърватски, македонски, арменски, грузински, арабски, иврит, китайски, бенгали, хинди и др.
Участвал е в престижни международни форуми на световната поезия. През 1995 г. получава Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов”, Пловдив (за стихосбирката „Вратите на рая”).
През същата година му е присъдена и Наградата за култура и изкуство „Сексагинта приста” – Русе, а през 2014 г. става лауреат на наградата „Литературен Дедал“, връчвана от издателство „Макавей“ (Скопие, Република Македония). През 2006 г. е куратор на проекта „Поезия в метрото” на Метромедия - София. Превеждал е съвременни руски, арменски, румънски, сръбски, босненски и македонски поети.

Член е на редакционния съвет на международното многоезично списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“. Почетен член на Съюза на писателите на Армения.

През ноември 2016 г. е обявен от Столичната библиотека за „Поет на месеца“ в едноименната ежемесечна инициатива на библиотеката, стартирала през октомври 2016 г.
Роман Кисьов е автор на 8 поетически книги в България: „Вратите на рая” (1995), „Сянката на полета” (2000), „Пилигрим на Светлината” (2003); „Криптус” (2004, 2007), „Гласове” (2009), „Градината на тайните“ (2014), „Яйца на феникс“ (лапидарии, 2014) и антологичната „Мистичната роза“ (избрано, 2016). Негови 6 книги са публикувани и на други езици, извън граница – в Хърватия, Р. Македония, Румъния, Нагорни Карабах и Индия.

Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Илюстрирал е книги на световни поети, сред които: Хьолдерлин, Томас Бернхард, Кристине Буста, Тадеуш Ружевич, Кайетан Кович, Имант Зиедонис, Михаил Ренджов, Ацо Шопов и др. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в Русе, Дом на културата „Средец“ в София, Дом „Витгенщайн“ – Виена, Дом на културата в Струмица (Република Македония), Градската художествена галерия в Куманово (Р. Македония), Музей на град Скопие (Р. Македония), както и на частни колекции в България и по света. През 2013 г. международното списание за култура DIOGEN посвещава цял брой на Роман Кисьов като художник, с обширна информация за него и публикация на 70 негови живописни творби и рисунки.

В родния си Казанлък Роман Кисьов гостува по време на Есенните литературни дни, организирани от Община Казанлък и списание „Кула“.

За силата на словото, за най-висшата еманация в него – поезията, за Рая и света около нас ще си говорим с Рицаря и пазителя на словото Роман Кисьов:

  • Вие сте човек на четката и словото. Кое се роди първо при Вас?

-  Първо започна рисуването. От ранна детска възраст, откакто имам съзнателни спомени, полагайки много усилия и любов, рисувам. За мен никога не е имало никакво съмнение, с какво ще се занимавам занапред. Мисля, че от ранно детство беше предопределено. По принцип децата обичат да рисуват, но при мен това беше много силно изявено. Още от детската градина участвах в изложби и първите ми награди по рисуване са още от тогава. След това продължих с кръжоци по рисуване, докато се стигне до възпитаник на Художествената гимназия в родния ми Казанлък.

И тук е мястото да кажа, че като поет съм канен на много форуми и фестивали със световни поети, но никъде, в никое участие, в никой голям фестивал не съм се вълнувал така, както тук, тази вечер в родния ми град, в който се представям за първи път като творец. За мен това е важно! Наистина Казанлък има основно място в изграждането ми като личност и завинаги остава в моето сърце.

Интересното е, че съм израснал в семейство на поет и то поет от класа. Моят баща дебютира в поезията 1962 г. (в годината на моето раждане), придобил е известност още в младите си години. С втората си книга става член на Съюза на писателите по онова време. Аз обаче прописвам късно. Първото си стихотворение написах едва в студентските си години в Академията в София, някъде на около 25-годишна възраст. Може би късно прописвам, защото в мен е нямало амбиция да пиша, дори обратното. Имало е някаква вътрешна съпротива. Но това беше по-силно от мен. Първата ми книга, с която дебютирах, беше когато бях на 33 години – късен дебют. Но това не е обикновен дебют – първата ми книга не беше обичайна стихосбирка. Сега, като се върна назад във времето, смятам, че няма нищо случайно. Още през 90-та година се опитах да издам книга, но се случваха разни пречки и не се получи. С това изчакване при мен се случиха доста неща, в житейски и творчески план. Затова първата ми книга излезе точно тогава, когато трябваше.

  • Казанлък ще ви види ли и като художник?
  • Тази вечер не!... Може би в бъдеще…

Иначе, изобразителното изкуство върви ръка за ръка със словото. Така че в този контекст, а и в моя личен план, то не е никак случайно. Самият аз съм изследвал колко много художници са писали поезия и колко много писатели са рисували. При някои от тях и в двете сфери се е получавало на много високо ниво. Като цяло изобразителното изкуство и словото се взаимодопълват.

Много е хубаво, че Румен Денев инициира едни такива Литературни дни, неговите срещи „Очи в очи с поезията“, чудесно е, че е възстановено списанието „Кула“. Това е особено важно, не само за пишещите в града, но и за по-младите, да се събуди някакъв интерес към словото, от едната страна, и от друга страна – да се забележи Казанлък в литературната карта на България.

Надявам се някой ден да се представя в Казанлък и като художник, по цялостно. Засега това е първата крачка, надявам се да има и други. Но за мен тази крачка и тази вечер са много важни, и много се вълнувам.

  • Днес светът е завладян от насилие и агресия, смятате ли, че словото и четката ще могат да победят това зло?
  • В историята на човечеството културата и особено изкуството (като най-харизматичната част от културата, стигащо директно до душите, до мислите на хората и техния мироглед), винаги са играли роля на противопоставяне на всякаква агресия, на всякаква разрушителна сила.

Тук искам да кажа: в края на моята книга „Мистичната роза“ (антология с избрани стихове, чието заглавие е един многопластов символ, заглавие, което в личен план не случайно е свързано с моя роден град, известен като градът на розите), в края на тази книга съм публикувал едно мое есе за поезията, където отбелязвам, че поезията не може директно да влияе на процесите – политически и социални, не може директно да ги променя, но има силата да променя отделния човек, който е отворен за промяна и е съхранил своята чувствителност към красотата, към словото, към стойностните неща. Тогава поезията го среща със собствения му „аз“, за да открие себе си и да открие неподозирани аспекти във вътрешния си свят. Всичко това има силата да преобразява човека, да го възвисява. Говоря за истинската, за голямата поезия, която има тази сила и тази цел, защото тя не е самоцелна. И тогава, когато повече хора биват променяни от поезията, те имат силата да променят този свят и да се противопоставят на разрушителните процеси. Словото влияе мощно, но много хора не го осъзнават. Думите, които изговаряме, имат голяма сила и има значение какво говорим. Ние сме това, което говорим. Думите много пъти са и бумеранг. Те много често се връщат. Те имат сила там, където са отправени, но и се връщат и към нас самите, според това каква енергия има в тях, какво послание носят, дори ако щете и с каква фонетика, с какви звуци са натоварени. Словото наистина има голяма сила, но хората не го осъзнават. Особено днес, когато словото е обезценено и обезличено, в смисъл – има свобода на словото, а като че ли в това няма никакъв смисъл. Какво толкова, някой казал нещо, голяма работа – какво толкова ще промени казаното нещо… Това битува като разбиране сред мнозина… Но всъщност не е така! Не случайно в миналото, в най-древни времена и до скоро в тоталитарните режими идеолозите винаги са разчитали на словото, на хората на словото. В древните цивилизации, като в Древен Египет например, писарите, свидетелите на процесите, са били на почетно място. Те не са били случайни хора. Проблемът е, че това технологично време е изключително бездуховно и материално, хората не си дават сметка за това, подценяват го. Но то си има своите процеси в един невидим план и за съжаление днес има много омраза, което ще рече, че има и много думи на омраза, които разрушават. Има една такава атмосфера на словото днес – буен, кален поток, разрушителна стихия, подобно на наводненията в последните години, мътни потоци, които заливат всичко, образ на това, което се случва в невидим аспект, но явно в обществото чрез злобни думи, говор на омраза (сега му викат „хейт“), негативна енергия, завист… Така че, това което се изговаря, винаги има своите последствия в битието. Каквото „посее“ човек, това ще „пожъне“… Аз като човек на словото съм се убедил през годините, и в моя собствен живот, и като съм наблюдавал процеси, че има голямо значение какво говорим, как се отнасяме към словото изобщо, както и към хората на словото. Не случайно поезията е божествена реч, като най-висша еманация на словото. В момента обаче тя (поезията) е навряна в миша дупка. Днес поезията е непопулярна, неактуална (освен за вманиачени графомани и скучаещи домакини), а поетите обикновено мизерстват… Но в древността, в развитите навремето цивилизации, поетът е бил пророк, бил е жрец. Ние сме тук в Долината на тракийските царе и нека си спомним за Орфей, считан за първия поет в света. Той е бил цар, жрец (свещеник) и пророк, и градител на храмове, и музикант, и поет. Друг пример ни е цар Давид – библейският патриарх, той не е само цар, но и свещеник, и пророк, и музикант, и поет. Негови са Псалмите в Стария Завет на Библията – чиста поезия. Искам да кажа, че това не са случайни неща. Въпросът е, че в нашето съвремие, в нашето време ценностите са обърнати наопаки и всичко е профанирано. Ако изкуството е било сакрално, на пиедестал, то днес всичко е на обратно, изкуството се е превърнало в средство за забавление или украса, или пък се е превърнало в самоцел – в музеен експонат за тесен кръг от експерти и ценители. 

Преди години ни учеха на материалистичния философски възглед, че битието определя съзнанието. Всъщност, на практика е точно обратното – съзнанието определя битието и в това днес аз съм напълно убеден.

  • Прелистих първата Ви стихосбирка „Вратите на рая“. Искам да Ви попитам какво има зад вратите на Рая?
  • Много е трудно да се изкаже неизказуемото. Да се описва неописуемото. Бих казал, че зад вратите на Рая има светлина, има красота, има любов, има живот – Вечният живот. Всичко останало е заключено във всичко това. Макар че тези думи изглеждат изтъркани от употреба, малко като клише, но няма друг начин, по който да го изразя. И като ги казвам, нямам предвид онзи сладникав привкус, който обикновено им приписват, но ги казвам в смисъла на голямата дълбочина на онези невидим измерения, които са материал и източник на вдъхновение за моята поезия, която по характер е преди всичко мистична. В този смисъл в едно свое стихотворение казвам:

Вчера докоснах с ръка една дума

днес – цяло изречение

 Видимият свят е Брайлово писмо

Аз уча езика на невидимия…

 

(„Езикознание“)

Фактически, светът зад вратите на Рая е един красив свят, който е видим само за „очите на сърцето“ (както казва Малкият принц). Той не е видим за физическите ни очи, но за едно друго, духовно зрение, където се открива наистина коренно противоположен свят. 

 

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co