На 11 май 2020 г. се навършиха 76-години от гибелта на 11 български антифашисти и ятаци на отряда „Чавдар“ от град Елин Пелин.

Тяхното дело,  въпреки преломното време, в което живеем ще остане в историята и в сърцата на хората. Тези смели млади мъже, Илия Йорданов Величков, Лазар Димитров Петков, Филип Станков Кръстев, Цвятко Димитров Петков, Радко Василев Попов, Цветан Благоев Георгиев, Арангел Алексов Божилов, Бранко Георгиев Попов, Мильо Богданов Илиев, Никола Христов Колев и Никола Зашев Лазаров, с кръвта си изписаха своите имена в историята, за да има днес свободна и независима България и Европа.

 

Пред паметника на Илия Йорданов и костницата на „Братската могила“ в Елин Пелин, където лежат костите на героите, днес на 11 май, се срещнах с дъщерята на Илия Йорданов, Цеца Илиева която разказва историята за гибелта на своя баща. Ето какво сподели тя за „Долина“:       

Илия Йорданов е роден на 9 юли 1903 г. в семейството на Йордан и Мина Величкови. Илия е най-голямото от трите им деца, Стефан е по малкия брат, а сестра им Надежда е най-малка. Бащата на Илия е бил писар в съда, а майка му е била  домакиня. След участие в Балканската и Междусъюзническата война, Йордан Величков се връща ранен у дома, където в следствие на раните си по-късно той умира.

Илия останал сирак едва на 12 години. Като най-голямо дете в семейството, той помага на майка си за изхранването му, като започва земеделска работа. Брат му Стефан отива да учи за минен техник в София като Илия реално го издържа. Сестра му Надежда става слугиня в София, в заможно семейство.

През 1923 г., когато Новоселската партийна организация се подготвя за участие в Септемврийското въстание, Илия Йорданов става член на БКП. През 1934 г. е избран за Секретар на околийската организация на Партията, като до смъртта си през 1944 г. остава такъв. За тези години под неговото ръководство партийните организации укрепват и дават голям брои ятаци и помагачи на партизаните от отряд „Чавдар”.

През тежките години Новоселските организации събират дрехи, храни и оръжие, като за целта е създадена земеделска кооперация, чрез която той и неговите другари са  могли да пътуват безпрепятствено. Те пътуват под претекст, че разнасят стоки из околията. В същото време те са осъществявали своята революционна дейност.

През 1943 г. е имало предателство, което довежда до арестуването на Илия Йорданов заедно с други активни негови другари от фашистката власт. Антифашистите са държани, измъчвани и разпитвани в дирекцията на Полицията в София, след което по време на войната тя се премества в град Радомир, където са преместени и заловените антифашисти. Там без съд и присъда през 1944 г. са разстреляни в местността Голо бърдо в околностите на Радомир. Въпреки жестоките мъчения, рязани и пребивани, героите не издали другарите си.

„Сговор с фашистите няма да правим…!” са често повтаряни думи от устата на твърдия Илия Йорданов и другарите му. Разярен от упоритото мълчание на народните синове, областният управител на Полицията нарежда да бъдат разстреляни. Вечерта на 11.05.1944 г. Илия Йорданов и верните му другари са избити.

Оправданието на властите за жестокостите било, че по време на преместването от София до Радомир, конвоят е нападнат от бандити, които разстреляли всички.

След 9 септември 1944 г. е разкопан гроба, където са били разстреляни антифашистите, като близките на загиналите са вадили телата в ямата. По копчето на ризата е разпознат Илия, тъй като труповете са били полуразложени. Останките на героите са докарани в гр. Новоселци, днес Елин Пелин, и погребани до града, където днес се намира костницата, която е част от Братската могила изградена в тяхна памет. 

Героите антифашисти покосени от фашисткия огън край Радомир и останали вечно в българската памет и история със своята жертвоготовност и героизъм, загинали, за да живеем ние днес са:

Илия Йорданов Величков

Лазар Димитров Петков

Филип Станков Кръстев

Цвятко Димитров Петков

Радко Василев Попов

Цветан Благоев Георгиев

Арангел Алексов Божилов

Бранко Георгиев Попов

Мильо Богданов Илиев

Никола Христов Колев

Никола Зашев Лазаров

Дълбок поклон пред помета на българските герои! И нека днес се равняваме по техния героизъм и себеотрицание!

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co