Георги Йорданов /псевдоним – Майстора/ е роден на 15 август 1867 г. в Плевен, деец на българското и международно работническо движение, един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/ писател и публицист, един от основоположниците на българската пролетарска литература.

 

Роден е в семейство на учители. През 1879 г. – 1886 г. учи в Русия, където се запознава с произведенията на руските революционни демократи. След три години активно живеене в България от 1892 г. до 1895 г. учи във Виена, вземайки участие в австрийското работническо движение. Връщайки се у нас живее в Казанлък в периода 1897 г. – 1905 г. той издава подпомаган от Димитър Благоев „Работнически вестник”. От 1898 г. той многократно е избиран от БРСД за депутат в народното събрание, запомнящ се със своите речи и изказвания, неслучайно наричан „Трибунщика”. Многобройни са неговите фейлетони. Борил се е за очистване на партийните редици от опортюнистически елементи, като заедно с Димитър Благоев са предложили програма за изграждането на пролетарска марксическа партия. От 1905 г. до 1919 г. е секретар на ЦК на БРСДП /т.с./ и едновременно и на Общия работнически професионален съюз /ОРПС/.

Георги Кирков е автор на популярните стихотворения, които заедно с композитора Емануил Манолов се превръщат в популярни песни. С „Дружна песен” и „Работнически марш” започват първомайските манифестации най-напред в Казанлъшкия регион, а след това в страната в първите години на миналия век.

Майсторът почива на 21 август 1919 г. в София.

Станчо Коев инициира да бъде издигнат паметник на Кирков в Казанлък

Инициативата в нашия град да се издигне паметник на Георги Кирков е на Станчо Коев, кмет на Казанлък. Скулптора е Иван Блажев, с когото станахме близки по време на създаването на паметника на Фридрих Енгелс във фирма „Арсенал”, открит през 1980 г.

Бях упълномощен от ръководството да поддържам близки контакти с него и да му подпомагам, когато се създадат проблеми. На времето тази творба на скулптура, състезавал се с още 12 проекта на негови колеги му отрежда първо място. Паметникът допадна на кмета Станчо Коев. Помоли ме да го запозная с него. Оказа се, че са набори – родени през 1926 г.

Бай Станчо предложи на Блажев да го назначи за две години на щат „Главен художник” на Общината, с което ще му помогне да вземе по-голяма пенсия. Договорът беше срещу художествени продукти изработени от Блажев. Той получаваше месечна заплата. За две години бе направена и поставена в парка „Тюлбето” скулптурата „Мечка в гората” изработена от камък, жена с пита хляб /”Гостоприемство”/ на гаровия площад и паметника на Георги Кирков на площада пред „Бозуковото кафене” и клуб  „Дружба”.

          Участвах активно на страната на Станчо Коев в проагитирането на Иван Блажев за невиждани срокове да се сътвори този момент. Много добре помня датата 29 септември 1981 г. /петък/, когато се води разговор в ресторант „България” в София със скулптура и двамата му каменоделци. Паметникът трябваше да бъде  открит на 5 декември. Единствено, което имаше беше одобрения еднометров проект от гипс. Нямаше осигурен камък – мраморни блокове, от които да се изработи паметника. Време за изпълнени точно два месеца. По компетентното мнение на Иван Блажев паметника можеше да стане най-рано ма 1 май – денят на труда – следващата година. Кметът беше категоричен – 80 годишнината на казанлъшката партийна организация трябва да бъде ознаменувана с откриването на паметника. Пробива, „поддаването” дойде от каменоделците, които срещу не голяма награда от кмета, увериха скулптура, че ще работят в почивните дни и вечер, но задачата ще бъде изпълнена, като му осигурят време за окончателното изчукване на образа. След три дни мраморните заготовки са осигурени от Станчо Коев в ателието на Иван Блажев. Паметникът е изработен от мрамор с височина на фигурата 3.30 метра и постамент 1.10 м. Открит е на договорената дата от Александър Лилов. Вечерта с Блажев бяхме заедно. Беше изключително удовлетворен от сътвореното от него и помощниците му. Каза ми: „Бончо за такъв кратък срок да създадеш такъв отговорен паметник за мен е истинско чудо, достойно за рекордите на Гинес”.

          Поотделно и заедно със Станчо Коев много пъти сме ходили на откриването на негови изложби. Искрено сме се радвали на успехите му. /Той беше изключително благодарен на кмета за добрата пенсия, която е получил/.

          През тази година (2017 г.) на три пъти казанлъшката общественост се събира пред паметника на Георги Кирков. Празнувахме Първи май, 125-та годишнина на казанлъшката партийна организация и 150 г. от неговото рождение през август, съпроводено с научна сесия. Полагахме цветя. За съжаление паметникът в резултат на неговото не поддържане цели 37 години от създаването му е в окаяно положение, занемарен, с откраднати плочи без художествено осветление, с неугледна градинка.

          Доколкото съм информиран през миналата година са водени разговори с кмета на общината, писани са писма, дадени са обещания, че през 2017 г. ще бъде направен ремонт, но за съжаление резултат все още няма.

          Наскоро започна подписка сред гражданите на града с настояване за неговия ремонт и привеждане във вида в който е създаден.

През изминалата 2019 година Община Казанлък обнови монумента на Георги Кирков в Града на розите.

Ремонтирана бе част от постамента на паметника, който през годините беше потънал заради неравномерно слягане. Възстановени са увредени и липсващи елементи от облицовката на постамента. Премахната е старата и е положена нова настилка около паметника и на прилежащите тротоари към улиците „Христо Ботев“ и „Македония“.

Съществуващите зелени площи са облагородени, около монумента е засадена и нова растителност и декоративни рози.

Средствата за ремонта на Кирков са от общинския бюджет.

Кметът на Казанлък Галина Стоянова даде обещание пред членовете на дискусионен клуб „Георги Кирков“ и структурата на Национално движение „Русофили“ в Казанлък и обещаното вече е факт.

Запазването на Казанлъшката история и памет, която е съществена част българската история са приоритет както на екипа на кмета Галина Стоянова, така и на членовете на дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“ – Казанлък.

„Народ, който не пази своята история – няма и бъдеще!“

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co