Думата „демокрация“ е гръцка. Нейният корен е „demos“, което значи „народ“. А точният и превод е народовластие. При това положение въпросът може да бъде поставен така:

Има ли народовластие в България?

Формално погледнато – Да. Върховният орган на държавната власт е Народното събрание. То е комплектовано от Народни представители, които пък са избрани чрез избори с всеобщо, равно и тайно гласуване от Народа. И дотук народовластието свършва. Защото избраните от народа народни представители в Народното събрание гласуват закони не в интерес на народа, а в интерес на бизнесмените, милионерите и милиардерите, олигарсите.

Такова е твърдението не само на „чичото“ от село, а на целокупния български народ, в едно с многохилядната му интелигенция.

Примерите в тази насока са многобройни. Но тук ще се спра само на Закона за арендата в земеделието, защото той засяга интересите на милионите собственици на земя. На мен не ми е известно какъв е процента на безимотните българи, но съм убеден, че той е малък.

А през многовековното си съществуване българите са се препитавали главно от приходите от земята. С приходи от земята българинът е изхранвал многолюдното си домакинство: дядовци и баби, бащи и майки, самият себе си и многобройната си челяд. С приходи от земята българинът, според развитието на прогреса, си строил нови къщи – от ниските, прихлупени, дървени къщурки до двуетажните с желязо-бетонни конструкции жилища.

С приходи от земята бащите изучавали и децата си. А със закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) тези приходи се иззеха от ръцете му.

Но как стана това?

Със закон бяха ликвидирани трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) А в юридическия смисъл ТКЗС бяха обикновени земеделски кооперации. Те трябваше да бъдат запазени, следваше само да се смени социалистическия начин на управление. Вместо това се създадоха т.н. ликвидационни съвета, които ликвидираха ТКЗС в пълния смисъл на тази дума. Създадоха се т.н. поземлени комисии, чиято задача беше да възстановят правата на собствениците на земеделските земи, внесени от тях при образуването на ТКЗС за общо ползване.

Поземлените комисии с решение връщаха земите на самите собственици, а ако те са починали на техните наследници. Но живите собственици вече са стари и немощни хора и нямат сили да се захващат с обработка на земята. А наследниците получили земята на свойте наследодатели, вече са си устроили живота по друг начин и също не желаеха да се захващат със земеделие. А за да се обработва земята са необходими и земеделски сечива, каквито не притежаваха нито едните, нито другите.

Така земята остана необработваема – пустееща.

И тогава се появи Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). (Вглеждайки се обаче внимателно в тази поредица от мероприятия относно земята, можем да се досетим, че всичко е в изпълнение на предварително начертан план, изпълнението, на който се сложи на 10 ноември 1989 г.) С появата на ЗАЗ се сложи край на пустеещите земи. Той регламентира възможността собственика на земя да я отдава за обработване на друго лице. Това ставаше със сключването на аренден договор. В чл.1 ал.2 на закона се казва: „Арендните отношения се уреждат с аренден договор“. В сключеният договор за аренда собственика на земята е наречен арендодател, а този който ще я ползва (обработва) арендатор.

Но как на практика се сключва договор за аренда. Договорът за аренда по своята правна природа е договор за наем на земя. Поради това той е двустранен и възмезден. Двустранен, защото условията, при които собственикът (арендодател) отстъпва ползването (обработването) на земята  си на арендатора, се уговарят взаимно. Тези условия са: времетраене на договора, вида и размера на арендното плащане от арендатора, условия и начин на прекратяване и други.

В противоречие обаче на юридическата и житейската практика, собственикът сам да решава ще отдаде ли собствената си вещ под наем и да определя при какви условия, които се обсъждат с кандидат-наемателя при сключването на арендния договор се установи друга практика. Инициативата за сключване на арендния договор се иззе от арендатора. И той сам едностранно определя условията по него. Арендаторът изготвяше готови бланки - договор, като оставя свободно мястото само за вписване данните на арендодателя. Всички условия се написват с общия печатан текст. Включително и най-важното условие - вида и размера на арендното плащане. Тук арендаторът се ползва от свободата, която му дава законът за арендата в земеделието. В чл. 8 се казва: „Арендното плащане може да се договори в пари или земеделска продукция”. За размер не се казва нищо. И арендаторът в изработеният от него договор определя зърно от пшеница като земеделска продукция. Това не е случайно. Пшениченото зърно е с най-ниска цена. Ползвайки се от свободата дадена му от ЗАЗ арендаторите определят различно количество. То варира от 100 килограма до 40 килограма на декар. И ето каква картинка се получава. При среден добив 400 килограма пшеница на декар, арендодателя-собственик получава само 40 кг. , а останалите 360 кг. са за арендатора-ползвател на земята. И при средна пазарна цена на пшениченото зърно 30 стотинки, собственикът на земята получава 12 лв. годишен наем за 1 декар, а в ръцете на арендатора остават 108 лв.

Така Закона за арендата в земеделието създава механизъм, с който приходите от земята се изземат от ръцете на нейния собственик и се предават на арендатора-ползвател на тази земя. И макар, че арендаторът е богат човек по този начин той става още по-богат. И започва да се числи към съсловието на олигарсите.

Днес много често можем да чуем арендатора да казва, че собственика на земята е бил съгласен с предложеното му количество зърно и затова е подписал договора.

На такова становище може да се възрази по следният начин: Тези които са подписвали договорите за аренда са живели по времето на социализма. За тях са непонятни категориите като ипотека, аренда, концесия, защото по това време те нямаха живот.  Българинът не знаеше за съществуването на пенсионни или здравни вноски. За пенсионното и здравното му осигуряване се грижеше държавата чрез предприятието или учреждението, в което той е работил. Работникът или служителят само следеше годините си. Той знаеше на каква възраст ще се пенсионира и само подаваше молба до директора. Документите му се изготвят служебно и той живееше спокойно без съмнение, че ще бъде измамен или излъган.

И сега, когато се нареждаше на опашка пред доведения от арендатора нотариус в селото му, той спокоен си подаваше личната карта и без да прочете или попита нещо слагаше подписа си срещу „арендодател”, където му се посочваше.

Тук заслужава да се отбележи и за появилата се практика. Арендаторът се свързваше с определено лице от селището, което обикаляше собствениците на земя по домовете им и ги скланяше да го упълномощят той да сключи договор за аренда от тяхно име и в тяхна сметка с арендатора и хората слагаха подписа си без да знаят, че това следва да стане пред нотариус или пред кмета. После това лице слагаше тези пълномощни на бюрото на кмета и той спокойно заверяваше сложените в негово отсъствие подписи.

Имаше и друга практика, собствениците на земя подписваха пълномощни, с които упълномощаваха самия арендатор той да сключи договор за аренда сам със себе си. Гражданско-процесуалният кодекс му дава тази възможност. Отново подписите се слагаха не пред нотариус или кмета. Но кметът ги заверяваше.

Изобщо, ако се извърши една проверка по сключването на арендните договори, неизбежно ще се установят множество пороци.

Но ЗАЗ не е единствен у нас, който да урежда арендните отношения.

Арендата, като начин на обработване на земеделските земи е позната в България още през 8-ми век. Нейните изследователи проф. Михаил Андреев - юрист и проф. Димитър Ангелов - историк са изложили резултатите от проучването им в общия труд „История на българската държава и право”. Книгата е предназначена като учебник за студентите по право и студентите по история.

Времето, през което се е явила арендата, като фактор в обществения живот на българите е определен от изследователите като времето на Ранния феодализъм. Тогава земята е била собственост на феодалите. Самото понятие феодал означава земевладелец. И за обработване на земеделската земя феодалът отдавал под аренда на безимотните и малоимотните селяни. Това отдаване под аренда е регламентирано със закон, наречен Земеделски закон. Феодалите не само били собственици на земята, в тяхни ръце била и политическата власт. Следователно Земеделският закон е създаден от самите феодали. Според закона съществували два вида арендни отношения: Изполичарство и мортитство. При изполичарството съгласно ст.10 от Земеделския закон феодалът-арендодател вземал половината от урожая, а другата половина вземал селянина арендатор.

На старобългарски думата „изполица” означава наполовина. А при мортитството феодалът-собственик вземал една десета от реколтата, а другите девет десети оставали за селянина-арендатор, съгласно ст.12 от Земеделския закон.

Най-вероятно мортитсвото се е прилагало при отдаване под аренда на земя засята с трайни насаждения. При тяхното отглеждане безспорно се изисква полагане на повече труд.

А при днешния договор за аренда, сключен въз основа разпоредбите на Закона за арендата в земеделието. арендаторът плаща на арендодателя максимум 100 кг. пшеничено зърно на декар или по 30 стотинки – 30 лв. Но от един декар например череши се набират 2 тона. И ако собственика-арендодател получи една десета, което значи 200 кг. и ги продаде примерно по 1 лев ще вземе 200 лв., а не 30 лв. Трябва да признаем, че разликата е значителна.

Разликите в Закона за земеделието от 8 век и 20 век

Има обаче едно съществено разминаване на страните по договора за аренда при Земеделския закон от 8-ми век и закона за арендата в земеделието от 20-ти век. Според първия арендодателя е богатия собственик-феодал, а арендатор е безимотния селянин. При втория нещата стават обратно - арендодател е бедния собственик на земята, а арендатора е богатия, който обикновено е политик или народен представител.

И накрая като заключение: в съзнанието на хората демокрацията е носител на справедливост. Двете понятия често пъти се ползват като синоними. Така изниква основателният въпрос: Създаденият от феодалите Земеделски закон ли е по-справедлив или Закона за арендата в земеделието, създаден от народните представители в демократична България?

Благой Емануилов

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co