Професорът по социология смята още, че истината не е ценност или предмет на политиката. Истината е продукт на науката. Но политиката не може да напредва, ако не борави с факти за истинското положение на нещата

 

„Започвам с уточнението, че според мен, 2020 година ще бъде година на някои  важни развръзки, но това което ще се случва през тази година е следствие на това, което се е случвало през последните години. Нищо не е внезапно, не е случайно, не е откъснато от предисторията и корените си.”, това каза за „Долина” социологът професор Александър Маринов.

На въпроса ни като дългогодишен член на Българската социалистическа партия какво можем да очакваме от Конгреса на Столетницата тази пролет, той отговори така:

„Дълги години, по точно 22 години вече не съм член на БСП, но преди това съм бил член и на БСП и на БКП и имам отношение към тази информация. Никога не съм крил, то е ясно от всичко, което пиша и говоря, че съм човек със леви възгледи. Друг е въпроса, че левите възгледи не означават еднозначно обвързване с една конкретна партия. Още повече, когато тя не винаги може да се определи като лява. Така, че не мога да кажа, че съм безпристрастен, което е важно условие за научния анализ.”, каза професор Александър Маринов.

Според него БСП стига до един рубикон: „Поставяйки се на мястото на Гай Юлий Цезар, тя трябва да реши дали ще пресече една черта или няма да я пресече. Със съзнанието, че пресичането на тази черта не само, че ще има съдбоносни последици, а че вероятно ще е свързано с нарушаването на някакви правила.”, поясни още той.

Кой е този рубикон според мен за БСП?! В момента БСП с всичките си съмнения и недостатъци продължава да бъде най-демократичната партия в България - от гледна точка на своите порядки. Тенденцията не е еднозначна, не е ясно определена, но все още за разлика от други партии БСП поне има някакво съзнание, че това не е мимикрия, а е нужно да има условия да се чуят различни гледни точки, да се спазва някакво колективно или колективистично начало при взимането на решенията. БСП трябва да реши на къде ще продължи от тука нататък! От гледна точка на това дали може да използва демокрацията като печеливш инструмент за правене на политика. Защото да си демократичен не е въпрос на някаква суетна самооценка - ето ние имаме дискусии за разлика от другите, които са като военна организация. Не е това въпроса. Въпроса е, ние смятаме, че демокрацията има преимущество, защото тя създава по-добри условия да се прави политика.

„БСП не може да извлече ползва от това, че е най-демократичната партия. Нещо повече начина, по който това се проявява при нея, като че ли има обратен ефект. БСП трябва да реши, в това което предстои да се случи, дали може и как може да го използва за свое добро и за доброто на страната.”, категоричен е професорът по социолагия.

Той допълни: „БСП претендира, според мен, не напълно аргументирано да бъде алтернатива.  В този си вид обаче тя още не е алтернатива или най-малкото не е припозната като алтернатива от мнозинството, от хората, което е важното условие в случая.

„Много се говори за това, че в БСП има авторитарни тенденции, че тези тенденции се подсилват със въведения нов механизъм за пряк избор на председатели от партията. Аз бих искал да подчертая в случая, че едно нещо са принципите и ценностите, а друго нещо са конкретните модели, които избираме, за да ги осъществим.”, заяви професор Маринов.

В тази връзка той се аргументира така:

Какво значи демокрация? Това означава народа или общността да има глас и този глас, и решенията да се взимат така, че да е добре за всички или за повечето хора. Между другото не случайно през последните години се появи и се дискутира въпроса, за това дали има нелиберална демокрация. Бих казал, че е възможно да има демокрация, която не покрива познатите класически стандарти на либералната представителна демокрация. Въпреки, че в това да имате един силен лидер, който се подкрепя от мнозинството няма нищо недемократично. Вместо това, че ще има няколко степени на представителство или ще има някакво изкуствено преразпределение на властта. Това е въпрос на прагматично решение. Тук въпроса не е дали лидера е силен или не е, а дали той е силен от гледна точка на качествата си, решенията, които взима, способността да  обединява и да води напред.

Мен не ме безпокои, че ще се избира лидер пряко в Партията, а това че този механизъм се разглежда някак си изкуствено, откъснат от цялото друго съществуване и функциониране на БСП. Ние много добре знаем до къде води безконтролната власт, знаем до къде води тя в държавата. Целият въпрос е в това, че лидера трябва да има в ръцете си инструменти да ръководи,  но той не може да я ръководи безконтролно, не може да бъде освободен от отговорност. И в този смисъл мисля, че трябва да се доизпипат нещата. Прекият избор дава голяма власт, но това не бива да се превръща в недосегаемост! Защото сега на практика този лидер не просто да го смените, а за да му кажете нещо на криво трябва да питате пак цялата партия. Всеки един човек избран по такъв начин може да каже: Чакайте бе,  кои сте вие?! Вас ви е избрал Конгрес - 700 души, мен са ме избрали 70 000 души, примерно.

Тук има един  нюанс - даже бих казал не е нюанс, то е много сериозен  въпрос - това е хроничната, да не кажа патологичната неспособност на тези, които наричаме в България лидери или ръководители  през последните години. Няма лидер, който спокойно и конструктивно да гледа на критиката и на различното мнение. Няма такъв български политик.

Всяка критика се възприема като акт на агресия като ракетно-ядрен удар, като опит да бъде унищожен, което е съвършено контра продуктивно. Ще дам един конкретен пример, който ме изненада, защото все пак от гледна точка на  качествения състав да кажем националния съвет на БСП стои много по-добре от подобни органи на другите партии в България. Аз много се изненадах, когато проследих дебатите около оценката на отминалите местни избори, защото имаше два абсолютно изключващи се подхода. Единият беше свръх оптимистичен, свръх позитивен. Той пренебрегваше слабостите. Другият беше свръх критичен и пренебрегваше плюсовете. И едните и другите нагаждаха фактите и ги манипулираха, за да докажат своята правота, а истината е по-средата. И не защото така гласи мъдростта, а защото има неща, които наистина не са черно-бели. Тук не е въпроса - кой е виновен, кой ще се възползва или кого ще атакува. Въпроса е да се установи истината. Затова казах за тази непоносимост към критиката, защото  на пръв поглед истината не е ценност или предмет на политиката, истината е продукт на науката. Но политиката не може да напредва, ако не борави с факти за истинското положение на нещата. Как БСП да разбере защо не може да победи ГЕРБ, ако сама не потърси истината. Истината от части е в машината за манипулация, за натиск и така нататък. Но има и други истини - много е лесно да се оправдаем, че противника е един тотален злодей, който лъже, фалшифицира, манипулира, притиска и прочие. Но има и други неща… защото все пак този злодей-противник за 4 години загуби 100 000 гласа в цялата страна, в десетте най-големи български града загуби 1/3 от гласоподавателите си. Значи хората се отдръпват от него, но защо не идват при алтернативата - ако не тези същите, други които не гласуват. Това е истината за това1 Истината е абсолютно необходима за политиката и за политическия лидер и политическия орган, който иска да спечели, който иска да победи. Политиката е борба за власт. Трябва да е в състояние да разбере истината, да я чуе, дори от човек или от хора или от източник, който не и е приятен. Големият проблем на БСП е как да превърне демокрацията, демократичните си порядки в работещ печеливш политически инструмент. Това означава много неща - означава не само дефинизъм за взимане на решенията, това означава кадрова политика, това означава отваряне към обществото, което има не показен, инцидентен характер, а характер на постоянно партньорство. За съжаление за момента това не се случва и аз се опасявам, че този иначе демократичен механизъм ще даде резултат. Прекият избор е най-демократичния механизъм. Въпросът е в края на краищата до какво ще доведе той. Всеки един демократичен механизъм може да бъде миниран и взривен от съмнения, от недоверие от злоупотреби или обвинения. В тази гледна точка има неща, които просто трябва да се направят, така че да се създаде доверие. Защото няма демокрация, няма ефективна политика без доверие. Доверието е горивото  на политиката.

Яница Станчева

Сподели статията

Още в тази категория: СИМВОЛЪТ: Бузлуджа »
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co